Юра
| Юра преди 199.6–145.5 милиона години | |
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 26 Vol %[1] (130 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 1950 ppm[2] (7 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 16.5 °C[3] (3 °C над съвр. ниво) |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,588 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
4 000 | ||
| Хадей |
4 540 | ||
Тази статия е за геоложкия период. За други значения вижте Юра (пояснение).
Юра е вторият период от ерата на динозаврите (мезозойската ера). Започва преди около 200 милиона години и завършва преди около 145,5 млн. г. Разделя се на три епохи – ранна, средна и късна юра, които от своя страна се поделят на етажи.
Периодизация редактиране
| Период | Серия | Етаж | млн. години |
|---|---|---|---|
| Креда | Долна Креда | Бериасий | младши |
| Юра | Горна Юра | Титоний | 152,1 – 145 |
| Кимеридгий | 157,3 – 152,1 | ||
| Оксфордий | 163,5 – 157,3 | ||
| Средна юра | Каловий | 166,1 – 163,5 | |
| Батоний | 168,3 – 166,1 | ||
| Байосий | 170,3 – 168,3 | ||
| Аалений | 174,1 – 170,3 | ||
| Долна юра | Тоархий | 182,7 – 174,1 | |
| Плиенсбахий | 190,8 – 182,7 | ||
| Синемурий | 199,3 – 190,8 | ||
| Хетангий | 201,3 – 199,3 | ||
| Триас | Горен триас | Ретий | старши |
Климат и растителност редактиране
Преди около 190 – 145 милиона години Пангея започва да се разпада на отделни континенти. Климатът се запазва топъл и влажен и едва в края има известно засушаване в областта на екватора. Големи територии са покрити с гъсти гори, съставени от кипарис, хвойна и бор. Периодът се характеризира също така с изобилие на големи папрати и голосеменни растения.
Животни редактиране
Едно от изкопаемите съчетава признаци на птица и влечуго. Това е археоптерикс, предшественикът на птиците. Скелетът му е намерен в Германия две години след като Чарлз Дарвин публикува „Произход на видовете“ и става аргумент в полза на теорията на еволюцията. В юрския период земята обитават и млекопитаещи, но те все още са твърде дребни фона на динозаврите.
-
-
Цератозавър
-
Псевдотрибос
Литература редактиране
- Felix M. Gradstein, Jim Ogg, Jim & Alan Smith: A Geologic Time Scale. Cambridge University Press 2005, ISBN 978-0-521-78673-7
- Hans Murawski & Wilhelm Meyer: Geologisches Wörterbuch. Enke Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-432-84100-0.
- Friedrich August Quenstedt: Der Jura. Verlag Laupp, Tübingen 1856 – 57 (Online). Atlas zum Jura, Verlag Laupp, Tübingen 1858 (Online)
- Геология за всеки, PENSOFT, С.-М., 2004.
