Юра
преди 199.6–145.5 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 26 Vol %[1]
(130 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 1950 ppm[2]
(7 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 16.5 °C[3]
(3 °C над съвр. ниво)


Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    
Тази статия е за геоложкия период. За други значения вижте Юра (пояснение).

Юра е вторият период от ерата на динозаврите (мезозойската ера). Започва преди около 200 милиона години и завършва преди около 145,5 млн. г. Разделя се на три епохи – ранна, средна и късна юра, които от своя страна се поделят на етажи.

Периодизация редактиране

Период Серия Етаж млн. години
Креда Долна Креда Бериасий младши
Юра Горна Юра Титоний 152,1 – 145
Кимеридгий 157,3 – 152,1
Оксфордий 163,5 – 157,3
Средна юра Каловий 166,1 – 163,5
Батоний 168,3 – 166,1
Байосий 170,3 – 168,3
Аалений 174,1 – 170,3
Долна юра Тоархий 182,7 – 174,1
Плиенсбахий 190,8 – 182,7
Синемурий 199,3 – 190,8
Хетангий 201,3 – 199,3
Триас Горен триас Ретий старши

Това е втори период от мезозойската ера. Продължава около 25 – 35 млн. г. и се дели на три епохи: долна, средна и горна. През ЮП извънредно много се развива растителността, представена от папратовидни, гинкови, сагообразни, хвойнови и др., от които се образуват големите находища на въглища. Появяват се и покритосеменни. Сред безгръбначните животни особено характерни и широко разпространени са амонитите и белемнитите, развити са също гъби, колониални корали, брахиоподи, миди, охлюви и др. Появяват се летящите гущери, първите птици. През ЮП голям разцвет имат ихтиозаври, плевиозаври и риби. Очертанията на геосинклинали и платформи почти се унаследяват от триаския период. Гондвана продължава да се раздробява, в платформите на Северното полукълбо се образуват редица впадини. В началото и в края на периода се проявяват силни нагъвателни движения. Юрската система е най-добре стратиграфирана. В България юрски скали се разкриват в Предбалкана, Стара планина, Средногорието, Странджа, Краището, по сондажен път са установени и в Мизийската плоча. В юрски утайки се намират черни въглища, железни руди и др.

Климат и растителност редактиране

 
Фосили (останки от живи организми)

Преди около 190 – 145 милиона години Пангея започва да се разпада на отделни континенти. Климатът се запазва топъл и влажен и едва в края има известно засушаване в областта на екватора. Големи територии са покрити с гъсти гори, съставени от кипарис, хвойна и бор. Периодът се характеризира също така с изобилие на големи папрати и голосеменни растения.

Животни редактиране

 
Динозаври

Едно от изкопаемите съчетава признаци на птица и влечуго. Това е археоптерикс, предшественикът на птиците. Скелетът му е намерен в Германия две години след като Чарлз Дарвин публикува „Произход на видовете“ и става аргумент в полза на теорията на еволюцията. В юрския период земята обитават и млекопитаещи, но те все още са твърде дребни фона на динозаврите.


Литература редактиране

  • Felix M. Gradstein, Jim Ogg, Jim & Alan Smith: A Geologic Time Scale. Cambridge University Press 2005, ISBN 978-0-521-78673-7
  • Hans Murawski & Wilhelm Meyer: Geologisches Wörterbuch. Enke Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-432-84100-0.
  • Friedrich August Quenstedt: Der Jura. Verlag Laupp, Tübingen 1856 – 57 (Online). Atlas zum Jura, Verlag Laupp, Tübingen 1858 (Online)
  • Геология за всеки, PENSOFT, С.-М., 2004.

Източници редактиране

Външни препратки редактиране