„Дигенис Акрит“ (на гръцки: Διγενῆς Ἀκρίτης) е византийска епическа поема, описваща живота и подвизите на легендарния войн-акрит Василий, наричан Дигенис Акрит („Двуроден Акрит“, заради смесения му византийско-арабски произход). Създаването на епоса не е датирано точно и обикновено се отнася към периода X-XII век.

Дигенис Акрит
Διγενῆς Ἀκρίτης
АвторНеизвестен
СъздаденX-XII век
Византия
Оригинален езикГръцки
ЖанрЕпос
Дигенис Акрит в Общомедия

Първата част е посветена на родителите на Василий – мюсюлмански емир, който се влюбва и отвлича майка му, след което се покръства. В други варианти на поемата бащата се идентифицира с павликянския водач Карбеас или неговия наследник Хризохир.[1] Останалата част от епоса разказва за подвизите на героя по време на Арабско-византийските войни.

  1. Радева, Донка. Павликяни и павликянство в Българските земи. Архетип и повторения VII-XVII век. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-241-0. с. 112 – 113.