Дизелово гориво (нафта) е течен продукт, използван като гориво в дизеловите двигатели. Възпламенява се при температура около 350 °C. По принцип под този термин се разбира гориво, получено от керосиново-газьолеви дестилации на нефта (петрол, „земно масло“). Може да се получи и по синтетичен път чрез дестилация на кафяви каменни въглища, при процеса на Фишер-Тропш и др.

Дизелово гориво в буркан

Показатели и свойства редактиране

  • Топлина на изгаряне на горивото е количеството топлина, получено при пълното изгаряне на единица маса от горивото. За нафтата долната граница е Hu = 42,7 MJ/kg
  • Температура на самовъзпламеняване е най-ниската температура, при която горивото се самовъзпламенява. За нафтата тази температура е над 300 °C. Това свойство количествено се оценява с т. нар. цетаново число, което представлява процентното количество на най-лесно възпламеняемото вещество, цетан16Н34, хексадекан), в горивната смес, в сравнение с количеството на най-трудно възпламеняемото вещество – алфаметилнафталин. Цетановите числа за дизеловото гориво са между 45 и 60 и зависят от фракционната дестилация на земното масло.
  • Плътност на дизеловото гориво е теглото в единица обем. Плътността на нафтата е от 860 до 890 kg/m³. От този показател е видно, че нафтата е по-лека от водата.
  • Температура на замръзване – определя се от момента, в който в горивото се образуват твърди кристали. За дизеловото гориво тя е от -22 до -25 °C.

Използване редактиране

Основните потребители на дизелово гориво са ЖП транспорта, товарният автотранспорт, леките автомобили с дизелов двигател и селскостопанската техника.

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Хлебаров, инж. Любомир Г. и др., „Двигатели с вътрешно горене“, Държавно издателство „Техника“, София, 1987