Дико Георгиев Джелебов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дико Джелебов
български революционер

Роден
Починал
Ятрос, Османска империя
Дико Джелебов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Джелебов в четническа униформа

Роден е в Малко Търново. Баща му е куриер на революционната организация, брат му Тодор Джелебов е четник, а сестра му Милка – ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. Завършва трети клас и става учител. По-късно служи в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк в Бургас.

Напуска военната служба и влиза във ВМОРО. От 1901 година е четник при Георги Кондолов. На конгреса на Петрова нива Джелебов е определен за войвода на Стоиловски революционен участък. На 4 (17) август той получава известие да хвърли първата бомба за оповестяване на Илинденско-преображенското въстание. Ръководи нападението на участъка в Стоилово. След края на въстанието четата му охранява бягащите българи към българската граница. През 1903 напада село Сазара.

По време на Хуриета Дико Джелебов се завръща в Ятрос и става учител въпреки недоволството на гръцкия владика. Убит е в местността Татар дере в 1909 година от гръцки терористи.[1][2]

ПочитРедактиране

 
Паметникът на Джелебов в центъра на Малко Търново

В постоянната експозиция на музея на Малко Търново в местността Петрова нива са запазени лични вещи на Джелебов като неговата униформа, личния му бинокъл, револвер, писалка и други. Бойното знаме на четата на Джелебов днес се съхранява в Националния военноисторически музей в София.

През август 2018 г., в рамките на Летните културни празници на Малко Търново, е открит паметник на Дико Джелебов в центъра на града.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 128 – 129.