Тодор Джелебов
Тодор Георгиев Джелебов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
| Тодор Джелебов | |
| български революционер | |
| Роден |
1878 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Роден е в Малко Търново в 1878 година.[3] Баща му е куриер на революционната организация, брат му Дико Джелебов е войвода на ВМОРО, а сестра му Милка - ятачка. Роднина е на Жеко Джелебов. В началото на 1898 година заедно с Лефтер Мечев, Петко Жребечков, Жеко Джелебов, Тодор Попов и Димитър Райчев оглавява тайното просветно дружество „Странджански край“, чиято цел е повдигане на националното съзнание на българите в Малкотърновско.[4] В 1899 година влиза в Малкотърновския комитет на ВМОРО[1] и действа като легален деец. През април 1902 година, заподозрян от властите, става нелегален и се присъединява към четата на брат си Дико Джелебов, която действа в района на Стоилово, Калово, Визица, Заберново. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година и се сражава при Стоилово, Визица и Калово. След въстанието се оттегля в Свободна България.[5]
След Младотурската революция в 1908 тодина се връща в Османската империя. В 1910 година е сред учредителите на околийския комитет на Народната федеративна партия (българска секция) в Малко Търново.[6]
На 23 февруари 1943 година, като жител на Малко Търново, подава молба за народна пенсия,[2] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[5]
Бележки редактиране
- ↑ а б Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 260.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 260.
- ↑ Към 23 февруари 1943 година е на 65 години.
- ↑ Данаилов, Ламби, Стилиян Нойков. Национално-освободителното движение в Тракия 1878-1903. София, Издателство на Отечествения фронт, 1971. с. 89 - 90.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 261.
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 299.