Отваря главното меню

Димитри Аракишвили (на грузински: დიმიტრი ეგნატეს ძე არაყიშვილი; 23 февруари 1873 – 13 август 1953) е грузински и съветски композитор, етномузиколог, музикален преподавател, обществен деятел, един от основателите на съвременната грузинска национална музикална школа, академик на Грузинската академия на науките, носител на държавната награда на СССР (1950 г. ). Известен е също с руския вариант на фамилията си – Аракчиев (на руски: Димитрий Игнатьевич Аракчиев).[1][2]

Димитри Аракишвили
Димитри Аракишвили
Димитри Аракишвили
Информация
Роден
Починал
Професии композитор
Уебсайт
Димитри Аракишвили в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е на 23 февруари 1873 г. във Владикавказ, столицата на Терска област на Руска империя (днес е столица на руската република Северна Осетия), в много бедно семейство. Като дете участва в църковния хор, благодарение на което получава първоначалните знания за нотите. По-късно сам научава елементарните основи на музикалната теория. През 1893 г. живее в Екатеринодар (днешен Краснодар) и там публикува първото си съчинение за пиано, „Грузински танц“. През 1894 г. се мести в Москва и постъпва в музикално-драматическото училище към Московското филхармонично общество. През 1901 г. завършва класовете по композиция и дирижиране. Същата година пътува из Грузия за изучаване и записване на фолклорна музика. От 1902 г. е член на музикално-етнографската комисия към Московския университет. Участва във фолклорни експедиции в Западна и Източна Грузия през 1902, 1904 и 1908 години, където записва и след това публикува над 500 народни пе­сни и ин­ст­ру­мен­тални ме­ло­дии. От 1902 г. започва да преподава пеене в московските училища. През 1907 г. става член на Грузинското общество за литература и изкуство в Москва. През 1908 г. организира безплатни музикални класове в Арбатския район на Москва, където преподава до 1911 г. В периода 1908 – 1912 г. е редактор в московското списание „Музика и живот“ (Музыка и жизнь). Успоредно с това учи в Московския археологически институт, който завършва през 1917 г. със златен медал.[3][4][5][6]

След Октомврийската революция в Русия през 1917 г. се преселва за Тбилиси (1918 г.). В Тбилиси преподава в музикално училище, директор е на Филхармоничното общество (1918 – 1921 г.). От 1919 г. преподава в консерватория история на музиката, теоретически предмети и грузинско народно творчество. През 1921 г. организира втора консерватория, през 1923 г. тя се обединява с Тбилиската консерватория. През периода 1926 – 1929 г. е директор на консерваторията и декан на композиторския факултет. Той е първият председател на съюза на композитори на Грузинската ССР (1932 – 1934 г.). В 1943 г. получава научното звание доктор по изкуствознание, от 1948 г. е член на Управителния съвет на Съюза на композиторите на СССР. В 1950 г. е избран за действителен член на Грузинската академия на науките, същата година е награден с държавната награда на СССР (Сталинска премия първа степен) като един от авторите на музиката към филма „Щитът на Джургай“ (Щит Джургая). Умира на 13 август 1953 г. в Тбилиси. Погребан е в Дидубийский Пантеон в Тбилиси.[3][5][6]

Музикално творчествоРедактиране

Най-характерните страни на музикалния стил на композитора се разкриват в неговите романси, около 80 на брой. Те се отличават със своята мека лирическа интонация, мелодичност, в основата им е грузинската градска фолклорна музика. Текстовете са по стиховете на известни грузински поети, а също на руските Пушкин и Фет [5]

Със своята преподавателска и активна обществена дейност Аракишвили има голям принос за развитието на професионалната грузинска музика. Музикалното му творчество поставя начало на грузинската класическа музика. Той е автор на първото симфонично произведение – музикалната поема „Химнът на Ормузд“ (Гимн Ормузду), изпълнена през 1911 г. Операта „Легендата за Шота Руставели“ (Сказание о Шота Руставели) е една от първите грузински произведения в този жанр. В ариите на операта се усеща романсен стил, в увертюрата и отделни номера се пресъздава грузинския национален колорит. Съчинена през 1910 г. тя е първата грузинска опера, поставена на сцената на Тбилиския оперен театър (1919 г.). [3][4][5]

ПроизведенияРедактиране

Музикалното творчество на Аракишвили съдържа голям брой романси, хорове, песни. Другите му произведения са[7]

  • Два грузински танца, пиеси за пиано, публикувани 1908 г.
  • Симфонична картина Химн за Ормузд (Гимн Ормузду), 1911,
  • Опера „Легенда за Шота Руставели“ (Сказание о Шота Руставели), съчинена 1910 г., поставена в Тбилиски оперен театър, 1919 г.
  • Комическа опера „Динара“, съчинена 1926 г., поставена 1927 г.
  • Първа симфония, 1934 г.
  • Симфонична поема „Химнът на новия Изток“, 1934 г.
  • 1 акт на опера „Нестан“, (по поемата на Шота Руставели „Витязът в тигрова кожа“ (Витязь в тигровой шкуре), незавършена, 1936 г.
  • 7 кавказки танца, пиеси за пиано, публикувани 1940 г.
  • Втора симфония (с хор), 1942 г.
  • Анданте за струнен квартет, 1948 г.
  • Симфония „Родина и победа“ (с хор), 1951 г.
  • Музика към филма „Щитът на Джургай“ (Щит Джургая), 1950.

Звания и наградиРедактиране

За събиране и изучаване на грузинския музикален фолклор е награждаван със златна и сребърна медали на Обществото на любителите на естествознание, антропология и етнография при Московски университет.[3]

Носител е на държавни награди и почетни звания:[3]

  • Народен артист на Грузинската ССР, 1929 г.
  • Орден „Знак за почет“ (Знак почета), 1937 г.
  • Орден на „Трудово червено знаме“ (Трудового Красного Знамени), 1946 г., 1947 г., 1953 г.
  • Държавна награда на СССР, 1950 г.

ИзточнициРедактиране