Димитър Вълчев (политик)

български политик, юрист и журналист
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за политика. За композитора вижте Димитър Вълчев.

Димитър Илиев Вълчев е български политик, юрист и журналист, член на ръководството на Българския национален фронт.

Димитър Илиев Вълчев
български политик, юрист и журналист
Роден
Починал

Националност  България
Семейство
Съпруга Хелга Вълчева

БиографияРедактиране

До 1944 г.Редактиране

Роден е на 27 април 1899 г. в София в семейството на адвоката и политик Илия Димитров Вълчев и Стилияна Иванова Вълчева (родена Параскевова), която през 1877 г. ушива Браилския трибагреник [1] за българските опълченци.

Димитър Вълчев завършва хуманитарна държавна гимназия в София през 1918 г. След това следва в Берлин и в Грайфсвалд в Германия. Защитава докторска дисертация в Хайделберг през 1924 г., след което се завръща в България и работи като адвокат.

От 1931 г. до 1944 г. д-р Димитър Вълчев заема поста на държавен секретар в Министерството на търговията, промишлеността и труда. Привърженик е на Националлибералната партия и сътрудничи на нейния вестник „Независимост“.

След разпускането на партиите през 1934 г. Вълчев влиза в „Съюз на българските национални легиони“. Издига се в ръководството на организацията и се сближава с нейния водач генерал Христо Луков.

По време на Втората световна война д-р Димитър Вълчев пропагандира каузата на Тристранния пакт в статии като „Севастопол падна“ и „Япония кърти зъбите на американския империализъм“ [2] и в контактите си с международни журналисти в качеството си на директор на агенцията „Велтпрессе“ в София.

В емиграцияРедактиране

Напуска България през първите дни на септември 1944 г., непосредствено преди навлизането на Червената армия в страната. Емигрира първоначално във Виена, след което са установява в Мюнхен. Д-р Димитър Вълчев е осъден е на смърт от Шести върховен състав на Народния съд в София. [3] От 1950 г. е адвокат към Американската секция на Върховната съюзническа комисия за Германия.

Участва в основаването на Българския национален фронт (БНФ) край Мюнхен през 1948 г. От 1949 г. до 1955 г. е главен редактор[4] на първия печатен орган на БНФ, вестник „Национална България“. През 1950 г. е избран в четиричленното върховно ръководство на БНФ за завеждащ идеологическата работа. [5] Пише статии и в емигрантското списание „Български преглед“. [6] Оглавява Български клуб в Мюнхен. [7] Сътрудник на различни германски и международни организации, сред които на „Антиболшевишкия блок на народите“. [8] Д-р Димитър Вълчев е сред приближените до Симеон Сакскобургготски ръководители на БНФ. Отстоява възгледа, че при навършване на пълнолетие Симеон трябва да положи клетва и да поеме функциите на цар. През 1955 г. пристига в Мадрид, за да участва в избори за представително политическо тяло на монархистите в емиграция. [9] Редактира и вестниците „Задгранична България“ и „Един завет“, печатни органи на монархисткото Временно българско представителство в Мадрид. [10] Умира в Мюнхен на 6 март 1988 г.

ИзточнициРедактиране

  1. Мончев, Павел. Иван и Стиляна Параскевови – създатели на първообраза на българското национално знаме Посетен на 26 март 2020 г.
  2. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 168, л. 199 Посетен на 8 април 2020 г.
  3. ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 168, л. 186 гр. Посетен на 8 април 2020 г.
  4. Василева, Бойка. Българската политическа емиграция след Втората световна война. София, 1999, с. 15
  5. Другата България 1944 – 1989. Документи за организациите на българската политическа емиграция 1944 – 1989. / Състав. Е. Стателова, Р. Попов, В. Танкова, Л. Любенова. София, 2000, с. 101.
  6. Д-р Панайот Стоянов Панайотов. Опис на док. фонд № 870, опис № 1 / Състав. Л. Георгиев. София, 2003, с. 30, 38.
  7. Държавна сигурност и вражеските емигрантски организации (1945 – 1989). Документален сборник. (Из архивите на ДС, т. 16). София: КРДОПБГДСРСБНА 2014, с. 505. Посетен на 8 април 2020 г.
  8. Online-Archivkatalog des Stadtarchivs München NL-WALTS Waltscheff, Dimiter (1899 – 1988), 1933 – 1987 (Bestand) Посетен на 14 април 2020 г.
  9. Василева, Бойка. Българската политическа емиграция след Втората световна война. София, 1999, с. 135 – 136.
  10. Райкин, Спас Т. Български национален фронт. Политическо пътешествие срещу ветровете на ХХ век. Том 2, с. 275; Том 7, с. 94.