Националлиберална партия

Националлибералната партия (НЛП) е българска политическа партия, съществувала от 1920 до 1939 г. Създава се вследствие на обединението на Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия.[1]

Националлиберална партия
Основана 1920 г.
Разформирована 1939 г.
Наследник на Либерална партия (радослависти)
Народнолиберална партия
Младолиберална партия
Вестник Независимост
Член на Народен блок
Петорка
Идеология Национален либерализъм

Нейни дейци участват в заговора за Деветоюнския преврат от 1923 г. Има свой представител в правителството на Сговора.

През 1931 г. се включва в Народния блок, има министерски пост в правителството му.

След Деветнадесетомайския преврат е забранена, но продължава да функционира полулегално, включвайки се през 1936 година в опозиционната Петорка[2]. Дотогава е преживяла 8 разцепления.

Орган на Националлибералната партия е бил вестник „Независимост“, съществувал от 1921 до 1934 г.

ИсторияРедактиране

 
Конгресът на Националлибералната партия, март 1927 г.

Тъй като трите партии преди това имат прогерманска външна политика, по време на Първата световна война, другите партии първоначално не желаят да си сътрудничат с НЛП. На изборите през април 1923 г. партията получава 5,3% от гласовете, но не успява да излъчи депутати.[3] Партията участва в преврата през юни 1923 г., който сваля правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и печели седем места на изборите през ноември 1923 г., след като получава 12% от гласовете.[3][4]

По-късно, НЛП започва да се разделя на по-малки фракции.[5] На изборите през 1927 г. основната фракция участва в коалиция с Демократическия сговор, като заедно печелят 174 места и мнозинство в Народното събрание.[6] Фракцията на Кьорчев участва в коалиция с фракцията на Томов от БЗНС и Демократическата партия, като групата на Кьорчев печели седем места.[6]

На изборите през 1931 г. основната фракция продължава коалицията си с Демократическия сговор, но губи изборите от Народния блок, който включва фракцията на Петров от НЛП.

През май 1936 г. НЛП се присъединява към Петорката, коалиция от пет партии, които целят възстановяване на Търновската конституция чрез преговори с цар Борис III.[7] НЛП получава 2,3% от гласовете на изборите през 1939 г., като Петорката се разпадат през същата година.[1]

След падането на комунистическия режим е създадена партия, наречена Народнолиберална партия „Стефан Стамболов“, която е част от „Предизборен Съюз на БСП, БЛП, ОПТ“ на парламентарните избори през 1991 г.[8] Партията участва сама на парламентарните избори през 1994 г., но получава само 0,06% от гласовете и е закрита.[9]

Участия в избориРедактиране

ПарламентарниРедактиране

година избори гласове % резултат
април 1923 Народно събрание 55 963 5,3%
0 / 245
ноември 1923 Народно събрание 120 640 12,0%
7 / 247
1927* Народно събрание 414 591 35,9%
174 / 261
1931* Народно събрание 403 686 31,2%
78 / 273
1939 Народно събрание 46 766 2,3%
3 / 160

БележкиРедактиране

  1. а б Raymond Detrez (2006) Historical Dictionary of Bulgaria Scarecrow Press, p307
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 423 – 424.
  3. а б Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, p385 ISBN 978-3-8329-5609-7
  4. Nohlen & Stöver, p380
  5. Detrez, p308
  6. а б Nohlen & Stöver, p386
  7. Detrez, p183
  8. 1991 Parliamentary Elections Архив на оригинала от 2007-07-27 в Wayback Machine. University of Essex
  9. 1994 Parliamentary Elections Архив на оригинала от 2015-01-20 в Wayback Machine. University of Essex