Димитър Димитров – Херо

български футболист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Петров Димитров – Херо е известен български треньор по футбол. Водил е отборите на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. В края на 1990-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България. Известен със своята темпераментност и е против натурализацията.

Димитър Димитров
Лична информация
ПрякорХеро
Роден9 юни 1959 г. (64 г.)
Постзащитник
Юношески отбори
България Черноморец Бургас
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1979 – 1981
1981 – 1985
България Черноморец Бургас
България Академик София


Треньор
1985 – 1986
1986 – 1990
1990 – 1993
1993 – 1997
1997 – 1998
1998 – 1999
1999
2000
2000 – 2001
2001 – 2003
2003 – 2004
2004 – 2005
2006 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2011
2011 – 2014
2014
2015 – 2017
2017 – 2018
2018 – 2019
2019 – 2021
2021
2022 – 2023
България Нефтохимик (жени)
България Нефтохимик (юноши)
Нефтохимик (помощник)
Нефтохимик
Литекс
България
Литекс
Левски
Велбъжд Кюстендил
Локомотив Пловдив
Нафтекс
Саудитска Арабия Ал-Насър
Черноморец Бургас
Амкар Перм
Саудитска Арабия Кадисия
Черноморец Бургас
Ботев Пловдив (сп. директор)
Иртиш Павлодар
Лудогорец Разград
Иртиш Павлодар
Берое
Арда Кърджали
Спартак (Варна)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Димитър Димитров – Херо в Общомедия

Биография редактиране

Димитър Димитров е роден на 9 юни 1959 г. в Бургас. Тренира от малък в школата на родния Черноморец и с този отбор става три пъти национален шампион за юноши. Играе в Черноморец (1979 – 1981) и Академик София (1981 – 1985). Студент в Националната спортна академия. Получава контузия в коляното и се отказва от активна състезателна дейност преди да навърши 25 години.

Кариера редактиране

Кариерата на Херо като треньор започва с различни формации на Нефтохимик – треньор в женския отбор, след това в ДЮШ на клуба. Завършва школа за треньори в Германия. След като работи през 1990/1993 като помощник на Иван Вутов в представителния отбор на Нефтохимик, през 1993 г. е назначен за старши треньор на бургаския отбор. Дебютът му в А група е на 19 август 1994 г. на мача Локомотив Пловдив – Нефтохимик (2:1). През 1997 става треньор на ловешкия Литекс и под негово ръководство отборът печели държавното първенство през 1998 г.

Назначен е за старши треньор на националния отбор по футбол на България на 13 септември 1998. Остава на този пост до края на 1999 – 14 мача на националния отбор. След това води отборите на Литекс (1999), Левски (пролет 2000), Велбъжд Кюстендил (2000/01), Локомотив Пловдив (2001/2003) (където постига най-голямата си победа в А група – 9:1 срещу Добруджа на 21 февруари 2002 г.), Нафтекс (2003/04), Ал Насър (Саудитска Арабия). Завръща се в България през лятото на 2005, а на 20 декември 2005 г. приема предложението на Българския футболен съюз да работи като главен мениджър на националните отбори за мъже и младежи на България. През сезон 2006/2007, 2007/2008 и есента на 2008 г. е треньор на Черноморец. От декември 2008 г. до 2009 г. е треньор на руския Амкар Перм, а от 2009 г. до пролетта на 2011 г. – на Кадисия. На 30 май 2011 г. се завръща за пореден път на поста на старши треньор на Черноморец.[1] През октомври 2011 г. му е открит рак на стомаха, но благодарение на химиотерапия Херо преборва болестта.[2] Почетен гражданин на Бургас от 27 ноември 2011 г. От 15 май 2014 г. до 4 юни 2014 г. е спортен директор на Ботев Пловдив. От 2015 г. е треньор на казахстанския Иртиш Павлодар. На 3 ноември 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Павлодар“.[3] От 13 август 2017 до 6 юни 2018 г. е старши треньор на Лудогорец Разград. През лятото на 2018 г. се завръща в Иртиш Павлодар.

На 6 септември 2021 г. е обявен като наставник на Арда,[4] но само след два дена напуска поста.[5]

Статистика в А група редактиране

Последна актуализация: 6 юни 2018

Сезон Отбор Мачове Победи Равни Загуби Г-р
1994/95 Нефтохимик 30 12 3 15 41 – 50
1995/96 Нефтохимик 30 17 6 7 58 – 31
1996/97 Нефтохимик 30 20 7 3 70 – 20
1997/98 Нефтохимик 5 4 0 1 14 – 5
1997/98 Литекс 25 18 4 3 65 – 21
1998/99 Литекс 5 3 1 1 13 – 4
1999/00 Левски 15 10 4 1 25 – 10
2000/01 Велбъжд 26 18 3 5 48 – 29
2001/02 Локомотив Пд 36 18 6 12 48 – 41
2002/03 Локомотив Пд 26 16 2 8 56 – 33
2003/04 Нефтохимик 28 9 7 12 48 – 35
2007/08 Черноморец 30 13 8 9 39 – 32
2008/09 Черноморец 15 4 7 4 18 – 19
2011/12 Черноморец 30 17 9 4 57 – 23
2012/13 Черноморец 30 14 5 11 32 – 29
2013/14 Черноморец 38 13 5 20 56 – 62
2017/18 Лудогорец 32 24 6 0 83 – 19
Общо 431 230 83 116 771 – 463

Успехи като треньор редактиране

  • Шампион на България – 3 пъти – Литекс (1998), Левски (2000) и Лудогорец (2018).
  • Носител на Купата на България – Левски (2000).
  • Носител на Купата на професионалната футболна лига – 2 пъти – Нефтохимик (1996 и 1997).
  • Треньор на годината за 2012 в А група.[6]

Бележки редактиране