Димитър Димитров – Херо

български футболист
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димитров.

Димитър Петров Димитров – Херо е известен български треньор по футбол. Водил е отборите на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. В края на 1990-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България. Известен със своята темпераментност и е против натурализацията.

Димитър Димитров
Dimitrov Hero 2017.jpg
Лична информация
ПрякорХеро
Роден9 юни 1959 г. (63 г.)
Постзащитник
Юношески отбори
България Черноморец Бургас
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1979 – 1981
1981 – 1985
България Черноморец Бургас
България Академик София


Треньор
1985 – 1986
1986 – 1990
1990 – 1993
1993 – 1997
1997 – 1998
1998 – 1999
1999
2000
2000 – 2001
2001 – 2003
2003 – 2004
2004 – 2005
2006 – 2008
2008 – 2009
2009 – 2011
2011 – 2014
2014
2015 – 2017
2017 – 2018
2018 – 2019
2019 – 2021
2021
2022 – 2023
България Нефтохимик (жени)
България Нефтохимик (юноши)
Flag of Bulgaria.svg Нефтохимик (помощник)
Flag of Bulgaria.svg Нефтохимик
Flag of Bulgaria.svg Литекс
Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Bulgaria.svg Литекс
Flag of Bulgaria.svg Левски
Flag of Bulgaria.svg Велбъжд Кюстендил
Flag of Bulgaria.svg Локомотив Пловдив
Flag of Bulgaria.svg Нафтекс
Саудитска Арабия Ал-Насър
Flag of Bulgaria.svg Черноморец Бургас
Flag of Russia.svg Амкар Перм
Саудитска Арабия Кадисия
Flag of Bulgaria.svg Черноморец Бургас
Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив (сп. директор)
Flag of Kazakhstan.svg Иртиш Павлодар
Flag of Bulgaria.svg Лудогорец Разград
Flag of Kazakhstan.svg Иртиш Павлодар
Flag of Bulgaria.svg Берое
Flag of Bulgaria.svg Арда Кърджали
Flag of Bulgaria.svg Спартак (Варна)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Димитър Димитров – Херо в Общомедия

БиографияРедактиране

Димитър Димитров е роден на 9 юни 1959 г. в Бургас. Тренира от малък в школата на родния Черноморец и с този отбор става три пъти национален шампион за юноши. Играе в Черноморец (1979 – 1981) и Академик София (1981 – 1985). Студент в Националната спортна академия. Получава контузия в коляното и се отказва от активна състезателна дейност преди да навърши 25 години.

КариераРедактиране

Кариерата на Херо като треньор започва с различни формации на Нефтохимик – треньор в женския отбор, след това в ДЮШ на клуба. Завършва школа за треньори в Германия. След като работи през 1990/1993 като помощник на Иван Вутов в представителния отбор на Нефтохимик, през 1993 г. е назначен за старши-треньор на бургаския отбор. Дебютът му в А група е на 19 август 1994 г. на мача Локомотив Пловдив – Нефтохимик (2:1). През 1997 става треньор на ловешкия Литекс и под негово ръководство отборът печели държавното първенство през 1998 г.

Назначен е за старши-треньор на националния отбор по футбол на България на 13 септември 1998. Остава на този пост до края на 1999 – 14 мача на националния отбор. След това води отборите на Литекс (1999), Левски (пролет 2000), Велбъжд Кюстендил (2000/01), Локомотив Пловдив (2001/2003) (където постига най-голямата си победа в А група – 9:1 срещу Добруджа на 21 февруари 2002 г.), Нафтекс (2003/04), Ал Насър (Саудитска Арабия). Завръща се в България през лятото на 2005, а на 20 декември 2005 г. приема предложението на Българския футболен съюз да работи като главен мениджър на националните отбори за мъже и младежи на България. През сезон 2006/2007, 2007/2008 и есента на 2008 г. е треньор на Черноморец. От декември 2008 г. до 2009 г. е треньор на руския Амкар Перм, а от 2009 г. до пролетта на 2011 г. – на Кадисия. На 30 май 2011 г. се завръща за пореден път на поста на старши-треньор на Черноморец.[1] През октомври 2011 г. му е открит рак на стомаха, но благодарение на химиотерапия Херо преборва болестта.[2] Почетен гражданин на Бургас от 27 ноември 2011 г. От 15 май 2014 г. до 4 юни 2014 г. е спортен директор на Ботев Пловдив. От 2015 г. е треньор на казахстанския Иртиш Павлодар. На 3 ноември 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Павлодар“.[3] От 13 август 2017 до 6 юни 2018 г. е старши-треньор на Лудогорец Разград. През лятото на 2018 г. се завръща в Иртиш Павлодар.

На 6 септември 2021 г. е обявен като наставник на Арда,[4] но само след два дена напуска поста.[5]

Статистика в А групаРедактиране

Последна актуализация: 6 юни 2018

Сезон Отбор Мачове Победи Равни Загуби Г-р
1994/95 Нефтохимик 30 12 3 15 41 – 50
1995/96 Нефтохимик 30 17 6 7 58 – 31
1996/97 Нефтохимик 30 20 7 3 70 – 20
1997/98 Нефтохимик 5 4 0 1 14 – 5
1997/98 Литекс 25 18 4 3 65 – 21
1998/99 Литекс 5 3 1 1 13 – 4
1999/00 Левски 15 10 4 1 25 – 10
2000/01 Велбъжд 26 18 3 5 48 – 29
2001/02 Локомотив Пд 36 18 6 12 48 – 41
2002/03 Локомотив Пд 26 16 2 8 56 – 33
2003/04 Нефтохимик 28 9 7 12 48 – 35
2007/08 Черноморец 30 13 8 9 39 – 32
2008/09 Черноморец 15 4 7 4 18 – 19
2011/12 Черноморец 30 17 9 4 57 – 23
2012/13 Черноморец 30 14 5 11 32 – 29
2013/14 Черноморец 38 13 5 20 56 – 62
2017/18 Лудогорец 32 24 6 0 83 – 19
Общо 431 230 83 116 771 – 463

Успехи като треньорРедактиране

  • Шампион на България – 3 пъти – Литекс (1998), Левски (2000) и Лудогорец (2018).
  • Носител на Купата на България – Левски (2000).
  • Носител на Купата на професионалната футболна лига – 2 пъти – Нефтохимик (1996 и 1997).
  • Треньор на годината за 2012 в А група.[6]

БележкиРедактиране