Уикипедия

Димитър Зашев

български философ

Димитър Зашев е български философ, преводач, поет и преподавател.

Димитър Зашев
български философ
Роден
Починал
1 февруари 2018 г. (69 г.)
Учил вСофийски университет
Лайпцигски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаСъвременна философия
ИнтересиИстория на философията
Научна дейност
ОбластФилософия
Работил вСофийски университет
Национална художествена академия
Нов български университет

Биография редактиране

Роден е на 31 юли 1948 г. в град София. Завършва специалност „Философия“ в Софийския държавен университет (1971). През 1980 г. защитава в Лайпцигския университет дисертация по История на философията на тема „Естетицизмът на кръстопътя между философската класика и съвремието“. Доцент в катедра Културология при Философски факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1994), професор по Социология, антропология и науки за културата в Софийския университет (2012). Доцент в Националната художествена академия, специалност „История на естетиката“ (1997).

Неговите научни публикации са предимно в областта на историята на философията и социологията.

Димитър Зашев е автор на философските трудове „Естетически отклонения“ и „Образи и образци. Конфигурации на безформеното“. Като доцент по философия той е известен със своите авторски текстове и със забележителните си преводи на „Битие и време“ на Мартин Хайдегер и „Хаос и форми“ на Дьорд Лукач.

През 2003 г. излиза стихосбирката „Лéта и цвят“, по-късно – през 2006 г. публикува стихобирката „Оцелели рими“.

На 2 декември 2017 г. Димитър Зашев внезапно получава мозъчен кръвоизлив и бива приет във Военномедицинска академия. След 2-месечно интензивно лечение издъхва на 1 февруари 2018 г.

Обществени ангажименти редактиране

Членство в научни организации: Hegel – Gesellschaft, Simmel – Gesellschaft, Schelling – Gesellschaft, Gesellschaft für Daseinsanalyse (Виена), Кантово общество (София), Естетическо дружество (София).

Член на редколегиите на списанията „Философски алтернативи“ (до 2000 г.) и „Студия Културологика“ (до 2001 г.)

Главен редактор на списание „Югозападни листи“.

Председател на „Феноменологично ателие“ (София).

Творчество редактиране

Образи и образци. Конфигурации на безформеното редактиране

„Образи и образци. Конфигурации на безформеното“ (2010) съдържа проучвания от историята на западноевропейската мисъл в областта на философията на културата – от Лутер до Хайдегер. Изследователското внимание е насочено към взаимопроникванията и границите на светогледите – религиозни, естетически и етически – и към техните продуктивни въздействия.

Представени са основни сюжети и фигури от историята на новоевропейското философско и естетическо мислене в двойствената връзка на приемственост и на превъзмогване спрямо съществуващите религиозни и интелектуални традиции.

Оцелели рими редактиране

„Оцелели рими“ (2006) е емоционална и разнообразна книга, която проявява пристрастност към лексиката на българския романтизъм и символизъм. В своите четири цикъла – „Загадка“, „Самота и тишина“, „Литургично“ и „Устременост“ – стихосбирката съдържа различни по звучене творби – от младежки опити до поезия на равносметката.[1]

Памет редактиране

На 8 ноември 2018 г. „Феноменологичното ателие“ и катедра „Културология“ на Софийския университет организират Национална научна конференция в памет на проф. д-р Димитър Зашев под мотото „Образцови отклонения“.[2][3]

Библиография редактиране

Книги редактиране

Философски трудове
  • Естетически отклонения. София: Издателство Гал-Ико, 1992, 138 с.
  • Образи и образци. Конфигурации на безформеното. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“. 320 с.[4][5]
Стихосбирки
  • Лéта и цвят. София: ИК Синергия, 2003.[6]
  • Оцелели рими. 2006.[7][8]
Преводи

Статии и студии редактиране

Списък с публикациите на Димитър Зашев до 2006 г.[10]

  1. „Между преценката и символа“. – сп. „Философска мисъл“, 1979, кн.2, с. 102-109.
  2. „С и без Киркегор – една дилема на младия Лукач“. – сп. „Философска мисъл“, 1981, кн.11, с. 77-87.
  3. „Тези за културата и нейните теоретически интерпретации“. – сп. „Проблеми на културата“, 1981, кн.5, с. 18-23.
  4. „Към проблема за идентификация на съвременните култури“. – В: Известия на НИ Институт по културата, София, год. 7, 1981, кн.3, с. 26-47.
  5. „От трансцендентализъм към Наукоучение: Кант и Фихте“. – сп. „Философска мисъл“, 1982, кн.11, с. 27-39.
  6. „За превеждането на Маркс“. – сп. „Философска мисъл“, 1983, кн.2, с. 94-98.
  7. „Zu den Prämissen der Bedeutung des Bedeutens und ihrer philosophischen Relevanz“. – В: European Journal for Semiotic Studies, vol. 1 (2) 1982, pp. 307–312.
  8. „Поддържаната дезорганизираност (Към критическия анализ на концепцията на Ралф Дарендорф за социалната промяна)“. – студия в сборника: Социална промяна и обществен прогрес, изд. Наука и изкуство, 1981, с. 207-226.
  9. „Форма и идивидуалност – един социологически компромис“. – сп. „Социологически проблеми“, 1984/5, с. 99-108.
  10. „Социалност в магическия кръг на природността – бележки върху социологическата концепция на Теодор Адорно“. – сп. „Социологически проблеми“, 1986, кн.6, с. 121-128.
  11. „Масовостта – ключ към естетическата форма. Към стогодишнината от рождението на Дьорд Лукач“. – сп. „Проблеми на културата“, 1980, кн.3, с. 63-74.
  12. „Гиперрационализм и коммуникативное действие“. – В: сб. Материалистическая диалектика и критика философского иррационализма, София, 1988, ИССТ при БАН.
  13. „Идеята за противоречието в някои варианти на „ирационалистката диалектика“. – втора глава от сборника Ленинското разбиране на диалектическото противоречие, София, Издателство на БАН, 1988, с. 42–55.
  14. „Ранният Карл Маркс – естетик?“. – сп. „Проблеми на културата“, 1988, с. 12–20 (включена и като глава в книгата „Естетически отклонения“).
  15. „Lukács versus Schelling. Ein produktives Misverständnis“. – В: Materialien des 1. Kongresses der internationalen Schelling -Gesellschaft, Leonberg 1989.
  16. „Социализмът – емблеми и реалности“. – в сборника „Плурализмът“, София, изд. Наука и изкуство, 1990, с. 88-77.
  17. Дьорд Лукач: Хаос и форми, „Коментари и бележки“, София, Изд. Наука и изкуство, 1989, с. 464-489.
  18. „Изказът – прорив в модерността“. – сп. „Философска мисъл“, 1990, кн.6, с.106-110.
  19. „Цивилизация и култура: метаморфозите на една дилема“ (в съавторство със ст.н. с. Ал. Рангелов). – сп. „Ново време“, 1990/7, с. 40-47.
  20. „В търсене на нова рационалност“. – сп. „Ново време“, 1991, кн.1, с. 72-90.
  21. „Фрагмент за добротата“. – сп. „Култура“, 1991, кн.1, с.130-131.
  22. „Себенадмогване и съдба (Към биографията на една автобиография)“. – сп. „Култура“, 1991, кн.2, сс.116-118.
  23. „Eine neue Ontologie jenseits der Naivität“. – in: Zsch. Ethik und Sozialwissenschaften, hg. v. Frank Benseler, Opladen 1991 /2, SS. 259-261.
  24. „Warum muß man Heidegger ins Bulgarische übersetzen? Zur Rezeptionsgeschichte Heideggers in Bulgarien“. in: Zsch. Mesotes. Supplementband Martin Heidegger, hg. V. Maria Frst, Wien 1991, SS. 52-57.
  25. „Lesen ohne Lesenzeichen. Der junge Hegel – ein Buch im Exil“. – in: Hegel-Jahrbuch 1992, Bochum, SS. 211-214.
  26. „Философски шарки“. – сп. „Философска мисъл“, 1992, кн.2.
  27. „Комуникативност и социалност“. – сп. „Ново време“, 1992, кн.3, с.1-25.
  28. „L’erreur de traduction comme grâce (à partir d’une traduction russe de Jaspers)“. – in: Violence et traduction. Actes du colloque de Melnik, Bulgarie (7–10 mai 1993), organis é par Yves Hersant et Stoyan Atanassov, École des Hautes Études en Sciences Sociales (Centre de Recherches sur l ’Europe – Universit é de Sofia „Saint Clément d’Ohrid“) 1995 Sofita, Sofia, pp. 209-215.
  29. „Скръб и печал, мълчание и инсценировка“. – сп. „Демократически преглед“, Пролет, 2000, кн. 43, сс. 565-570.
  30. „Опит за коментар (към Мартин Хайдегер: Хьолдерлин и същността на поезията)“. – сп. „Демократически преглед“, Лято/Есен, 2000, кн. 44, с. 276–283.
  31. „Отвъд забравата“. – сп. „Демократически преглед“, 2001/2002, кн. 48, с. 303–308.
  32. „Без-дарната смърт. Стратегии на разговаряне“. – в сборника „Около Жак Дерида: чудовищния дискурс“, изд. Дом на науките за човека и обществото, София, 2002, под научното ръководство на Ивайло Знеполски, с. 190–200.
  33. „Работна скица: „БОЛЕСТ-АГОНИЯ“ (към анализа на един Киркегоров текст)“. – сп. „Югозападни листи“, 1/2003, с. 32-38.
  34. „Я, белведере“. – сп. „Югозападни листи“, 1/2004, с. 61-66.
  35. „Фридрих Ницше: Свитък първи (Есен 1869). Начален коментар“. – сп. „Югозападни листи“, 1/2005, с.70–78.
  36. „Нататък …, нататък“. – сп. „Югозападни листи“, 1/2005, с. 198-203.
  37. „Спирки по пътя на трансформацията на критическата теория до теория на комуникационния акт. Хабермас като историк на философията“. – в сборника „Около Хабермас: нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта“, изд. Дом на науките за човека и обществото, София, 2000, под научното ръководство на Ивайло Знеполски и Хайнц Висман, сс.158-176.
  38. „Еврипид, Сократ и „смъртта на трагедията“. – в сп. „Език и литература“, 1-2/2001, София, с. 82-86.
  39. „Хегерогенните контекстове на времевостта“. – в сп. „Език и литература“, 1-1/2003, София, с. 96-103.
  40. „Върху разговарянето за романтичното“. – научно съобщение на Юбилейната конференция „Цветан Тодоров: теоретик и хуманист“, София, 2004.
  41. „Дух и позитивност – бележки към естетиката на Бенедето Кроче“. – в: Бенедето Кроче, „Естетика“, изд. Рива, София, 2006, с. 5-13.
  42. „На границата на Модерността. Фигурата на възвишеното (Хегел)“. – в: Културата: граници и съседства, сборник в чест на проф. Иван Стефанов, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005, с. 133-141.
  43. „Бележки на преводача“. – в: Хайдегер, „Битие и време“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, с. 332-338.
  44. „Im „Hinterhof“ der Malerei (Hegel)“. – в сборника „Диалог между две култури: първа академична среща Чили – България“, изд. Мариа Ерера и др., Издателство НБУ, София 2006, с. 255–265.
  45. „Rezeptiongeschichte ohne Ende. Heideggers Werk Sein und Zeit auf Bulgarisch“. – in: Translating Heideggers Sein und Zeit, Studia Phaenomenologica“, vol. V/2005, Bucharest.
  46. „В търсене на нова онтология – Пол Рикьор с и без Хайдегер“. – в сборника „Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените“, изд. Дом на науките за човека и обществото, София, 1998, под научното ръководство на Ивайло Знеполски и Хайнц Висман, с.138-149. /В превод на френски вж. сп. Divinatio“, MSHS Sofia, Vol. 6, Spring/Summer 1998, pp. 99-105.
  47. „Конфигурации на безформеното или за границите на семиозиса“. в сборника „Семиотика и идентичност. Около Умберто Еко“, изд. Дом на науките за човека и обществото, София, 2004, с. 149-163, под научното ръководство на Ивайло Знеполски и Хайнц Висман, сс….
  48. „Варварството има и езикова проекция“. – в сп. Алтера, 1/2 2006, с. 25-26.
  49. „Фигурата на алегоричното – между естетиката и политиката“, доклад на XXVI Международен конгрес за Хегел, Познан, септември 2006.
  50. „Към една нова филология“. в: Хелге Юрдхайм, „Наука за четенето“, София, 2005, Изд. „Пет плюс“, с. 333-335.
  51. „Das Schicksal des Philosophierens. Ein Gespräch mit Dimitri Ginev und Dimitar Saschev seitens Otto P?ggeler“. in Zsch. Studia Culturologica, vol. 3, Spring-Autumn 1994.
  52. „Die Responsivität des Philosophierens. Ein Gespräch mit Dimitri Ginev und Dimitar Saschev seitens Bernhard Waldenfels“. – in Zsch. Studia Culturologica, vol. 4, Spring-Autumn 1994, pp. 97-110.
  53. „Около метафизиката на смъртта, съобщение на Международна научна конференция: „Метафизиката на Левинас – правото на другия“, 27-28 октомври 2006 г., организирана от ФФ към СУ „Св. Кл. Охридски“, под ръководството на доц. Ив. Колев.
  54. „Аз мисля“ в картезианската и трансцендентално-философската интерпретации“. 41 стр. В: Litclub.com, рубрика „Философия“, и сетне в: сп. Югозападни листи 2006/1.
  55. „Eine philosophie – geschichtliche Paralelle (Kant umd Hegel) als Hintergrund der Thematik der Anerkennung“. – в: Нормативността в модерните общества и идеята за справедливостта, Издателство на НБУ, София, 2006.

Източници редактиране

  1. ↑ Димитър Зашев на сайта на издателство Алтера
  2. ↑ Програма на Националната научна конференция в памет на проф. д-р Димитър Зашев.
  3. ↑ Текстове от Националната научна конференция в памет на проф. д-р Димитър Зашев.
  4. ↑ „Образи и образци. Конфигурации на безформеното“ – съдържание на книгата, Изследователски семинар на Катедра Философия към СУ, 2010 г.
  5. ↑ Марин Бодаков, Ходене по буквите, рец. във в. Култура, бр.12 (2630), 1 април 2011 г.
  6. ↑ Владимир Градев, Убогата трепетност на розата, рец. във в. Култура, бр.17, 16 април 2004 г.
  7. ↑ Интервю с Димитър Зашев по повод стихосбирката „Оцелели рими“, интервю на Боряна Ангелова, електронна публикация на сайта Литературен клуб, 9 февруари 2006 г.
  8. ↑ Римите оцеляват в книга на Димитър Зашев, bTV News, 23.09.2009 г.
  9. ↑ Владимир Градев, Показалецът на преводача, рец. във в. Култура, бр.32, 23 септември 2005 г.
  10. ↑ Страница на Димитър Зашев на сайта на Философския факултет на Софийския университет.

Външни препратки редактиране

In memoriam
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Зашев&oldid=12138498“.