Димитър Кръстин
Димитър Кръстин е български просветен деец, учител и революционер от Македония.
| Димитър Кръстин | |
| български учител и революционер | |
 | |
| Роден |
1883 г.
|
|---|---|
Биография
редактиранеРоден е в 1883 година[1] в неврокопското село Скребатно, тогава в Османската империя, в будно земеделско семейство. Завършва средно образование и работи като учител.[2]
Става деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ползва псевдонима Арго.[3] Взима дейно участие в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Стоян Мълчанков.[4] След въстанието с родственика си Никола Праматарски бяга в България и се установява в град Провадия. Местните селяни успяват да привлекат Кръстин за учител в добруджанско село.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на X прилепска дружина от 16 октомври 1912 година до 11 август 1913 година. Носител е на кръст „За храброст“.[2]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 390.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 391.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 10.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 153.
- ↑ Биография на Никола Праматарски // Народно читалище „Светлина-1904“, Белоградец. Архивиран от оригинала на 2015-11-17. Посетен на 15 ноември 2015.