Димитър Трайкович

общественик, революционер и политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Чернев.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Трайков.

Димитър Трайков (Трайкович) Чернев е български общественик, революционер и политик от следосвобожденска България.

Димитър Трайкович
общественик, революционер и политик
Роден
Димитър Трайкович Чернев
около 1817 г.
Починал
30 юни 1880 г. (63 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Биография редактиране

Димитър Трайкович е роден около 1817 година в големия македонски български град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му се преселва в София, където Трайкович започва да работи като слуга при хаджи Коце (бащата на Йорданка Филаретова), а по-късно се захваща и с търговия. Жени се за една от дъщерите на хаджи Коце, а след смъртта ѝ за вдовицата на Ташо Анастасов. Постепенно забогатява, става част от българския софийски елит и влиза в Софийската община. Държи хан недалеч от църквата „Света Неделя“. Трайкович участва в българската църковна борба срещу другата софийската партия, начело с Мано Стоянов, подкрепяща гръцкия владика. Трайкович подпомага издаването на различни книги, издържа Девическото училище в София и построява в 1860 година новата му сграда, наречена на ктитора си Трайковото училище.[1]

Като един от видните софийски граждани Трайкович, заедно с Николай Павлович основава в София революционен комитет, поддържащ връзки със Свищовския комитет. В 1867 година след разкрития Трайкович е арестуван, но след няколко месеца и със застъпничеството на чуждите консули в София е освободен. Трайкович продължава да се занимава с революционна дейност и става доверено лице на Васил Левски в Софийско. След Арабаконашкия обир е включен от властите в комисията по разследването му и това кара Левски да го обвини в предателство. По-късно обвиненията се оказват неоснователни. В 1876 година след Априлското въстание ханът му е опожарен от турците. При избухването на Руско-турската война в 1877 година Трайкович е осъден на заточение, но стига само до Цариград, където остава. След подписването на Санстефанския мир е освободен и се връща в София.

През септември 1879 година става кмет на София, но не успява да завърши мандата, тъй като поради болест на 30 юни 1880 г. си дава оставката. Почива на 13 септември 1880 г., а опелото и погребението му стават на следващия ден в Софийския катедрален храм „Св. Неделя“. По време на кметуването му на 17 септември 1879 година е открита Първа софийска девическа гимназия. На 16 януари 1880 година общинският съвет приема първия цялостен регулационен план на града. Сформирана е благоустройствена комисия която да се грижи за павирането, осветлението и канализирането на софийските улици.[2]

Източници редактиране

  • Енциклопедия България, Т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  • П. Динеков, „София през XIX в. до Освобождението на България“, София, 1937, с. 299 – 300.
  • Р. Радкова, Посмъртни материали за български възрожденски дейци, София, 2008, с. 23 – 24.

Бележки редактиране

  1. София и софиянци // Архивиран от оригинала на 2009-11-05. Посетен на 2007-11-09.
  2. Кметовете // Регионален исторически музей – София. Посетен на 11 декември 2016.
Тодораки Пешов кмет на София
(14 септември 1879 – 30 юни 1880)
Тодор Икономов