Димитър Трайкович

общественик, революционер и политик
Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Чернев.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Трайков.

Димитър Трайков (Трайкович) Чернев е български общественик, революционер и политик от следосвобожденска България.

Димитър Трайкович
общественик, революционер и политик
Роден
Димитър Трайкович Чернев
около 1817 г.
Починал
30 юни 1880 г. (63 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Биография

редактиране

Димитър Трайкович е роден около 1817 година в големия македонски български град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Семейството му се преселва в София, където Трайкович започва да работи като слуга при хаджи Коце Иванов (бащата на Йорданка Филаретова и Димитър Хаджикоцев),[1] а по-късно се захваща и с търговия. Жени се за една от дъщерите на хаджи Коце, а след смъртта ѝ за вдовицата на Ташо Анастасов.[1] Постепенно забогатява, става част от българския софийски елит и влиза в Софийската община. Държи хан недалеч от църквата „Света Неделя“.[1]

Трайкович участва в българската църковна борба срещу другата софийската партия, начело с Мано Стоянов, подкрепяща гръцкия владика. Подпомага издаването на различни книги, издържа Девическото училище в София и построява в 1860 година новата му сграда, наречена на ктитора си Трайковото училище.[2][1]

Димитър Трайкович е сред основателите на софийския революционен комитет,[1] поддържащ връзки със Свищовския комитет. В 1867 година е арестуван, но след няколко месеца и със застъпничеството на чуждите консули в София е освободен.[1] Трайкович продължава да се занимава с революционна дейност и става доверено лице на Васил Левски в Софийско. След Априлското въстание от 1876 година ханът му е опожарен от турците.[1] При избухването на Руско-турската война в 1877 година е изпратен на заточение,[1] но стига само до Цариград, където остава. След подписването на Санстефанския мир е освободен и се връща в София.[1]

На 14 септември 1879 година става председател на градския съвет на София, но само няколко месеца по-късно на 30 юни 1880 година се оттегля поради болест. През този период на 17 септември 1879 година поддържаното от него Девическо училище е преобразувано в Първа софийска девическа гимназия, на 16 януари 1880 година общинският съвет приема първия цялостен регулационен план на града, сформирана е благоустройствена комисия която да се грижи за павирането, осветлението и канализирането на софийските улици.[3][1]

Димитър Трайкович умира на 13 септември 1880 година, а опелото и погребението му стават на следващия ден в софийския катедрален храм „Света Неделя“.

Източници

редактиране
  • Енциклопедия България, Т.7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  • П. Динеков, „София през XIX в. до Освобождението на България“, София, 1937, с. 299 – 300.
  • Р. Радкова, Посмъртни материали за български възрожденски дейци, София, 2008, с. 23 – 24.
  1. а б в г д е ж з и к Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 19-20.
  2. София и софиянци // Архивиран от оригинала на 2009-11-05. Посетен на 2007-11-09.
  3. Кметовете // Регионален исторически музей – София. Посетен на 11 декември 2016.
Тодораки Пешов кмет на София
(14 септември 1879 – 30 юни 1880)
Тодор Икономов