Мано Стоянов
Мануил Стоянов, по-известен като Хаджи Мано Стоянов, е български общественик от XIX век.
| Мано Стоянов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден |
1813 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 септември 1895 г.
|
Биография редактиране
Хаджи Мано е роден в село Редина, Софийско през 1813 година.[1] За първите три десетилетия от живота му не се знае почти нищо. Бил е търговец в Букурещ заедно с братята си Константин и Геко, поради което в църковните кондики и тримата били наричани „Букурещли“. С годините Хаджи Мано се прославя като един от най-богатите софиянци, имал множество имоти в цяла София и печелил значително от доставки за турската армия и за Цариград. Част от спечелените пари дарявал за различни каузи – през 1849 година е един от ктиторите за построяването на софийското училище, а 3 години по-късно с брат си Ангелко дарява 4000 гроша за строежа на църквата „Света Неделя“. Подпомагал със средства и революционната организация. Бил активен борец в национално-църковната борба, като участвал в бунтовете в София през 1861 година срещу избирането на Доротей за софийски митрополит.[2] Непосредствено след събитията вестник „Дунавски лебед“ твърди, че Хаджи Мано е действал с користни цели и под влияние на тогавашния софийски управител Хасан Тахсен паша[3], както и че подкрепял паша̀та пряко в действия на злоупотреба, корупция и беззакония.[4]
През 1872 година е избран за член на Софийската извънредна следствена комисия, която издава присъдите след Арабаконашкия обир, включително смъртните на Димитър Общи и Васил Левски. По време на Руско-турската война Хаджи Мано е интерниран в Цариград, а малко след подписването на Санстефанския договор се завръща в София. След Освобождението е помощник на първия началник на руската военна администрация в града Александър Мосолов. Впоследствие за кратко е и член на първия градски съвет на София, предшественик на днешния Столичен общински съвет.[5][6] Почива на 27 септември 1895 година в дома си на ул. „Искър“ 2.[7]
Памет редактиране
На хаджи Мано Стоянов е наречена улица в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ в София (Карта).
Източници редактиране
- ↑ Попсавова, Дора. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания, свързани с националноосвободителните борби на българския народ до освобождението му от османско иго в 1878 г. Част 1. София, 1975, издадена от Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. стр.257
- ↑ сп. „Български книжици“, 1861 г., бр. 4, стр. 86 – 87
- ↑ в. „Дунавски лебед“, бр. 39, 27.06.1861 г., стр. 162 – 163
- ↑ в. „Дунавски лебед“, бр. 48, 28.8.1861 г., стр. 200
- ↑ Протокол от първото заседание на Градския съвет на София - 3.01.1879 г. Източник: Държавен архив-София
- ↑ Протокол от заседание на Градския съвет на София - 31.08.1879 г. Източник: Държавен архив-София
- ↑ Софийски общински вестник, 1895 г., бр. 36, стр. 7