Димитър Филипов (икономист)

Димитър Владимиров Филипов е български икономист и журналист-международник в БТА (до 1964), професор и ректор на Великотърновския университет (1971 - 1979), преподавател в Софийския университет и УНСС, заместник-председател на Комитета по култура (1980 - 1983) и директор на Института по култура към Комитета по култура.

Димитър Филипов
български икономист
Роден	25 декември 1932 г. село Левски, Панагюрско, Царство България
Починал	12 октомври 2007 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
Област	Икономика
Работил в	Българска телеграфна агенция Великотърновски университет Българска академия на науките Министерство на културата Университет за национално и световно стопанство Варненски свободен университет

Биография

Роден е на 25 декември 1932 г. в с. Левски, Пазарджишка област. Завършва Държавна търговската гимназия във Велико Търново, а след това Висшия финансово-стопански институт в гр. Свищов.

Професионален живот

Димитър Филипов работи първоначално като журналист в БТА: кореспондент за Великотърновски окръг, редактор в Международна редакция на БТА – София и кореспондент на БТА за Западна Африка в Акра, Гана (1962 – 1964 г.).

От 1965 г. е редовен аспирант към ВФСИ – Свищов по народностопанско планиране и успешно защитава докторска (PhD) дисертация през 1966 г. на тема „Перспективи за планиране в развиващите се страни“.

От 1965 г. е хоноруван преподавател по Политическа икономия във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а от 1967 г. - редовен преподавател, доцент (1968) и професор (1971). От 1971 г. до 1979 г. е ректор на Великотърновския университет.

В 1969 г. е избран за старши научен сътрудник в Център за Азия и Африка на БАН. В 1976 г. защитава докторска дисертация на тема „Научно-техническата революция и социалния прогрес“ за научна степен „доктор на икономическите науки“ в Москва в Института за международна икономика и международни отношения на Академията на науките на СССР.

От 1980 г. до 1983 г. е заместник-председател на Комитета по култура, а от 1983 г. до 1989 г.е Директор на Института по култура към Комитета по култура и БАН. От 1980 до 1990 г. Димитър Филипов е редовен професор-съвместител в Софийски университет. От 1990 г. Димитър Филипов работи като редовен професор в Университета за национално и световно стопанство – София до пенсионирането си през 1999 г., след което продължава да чете лекции в УНСС като хоноруван професор. От 1996 г. до 1998 г. е заместник-ректор на Славянски университет – София.

От 1999 г. до кончината си през 2007 г. Димитър Филипов е редовен професор във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ и последователно е декан и директор на университетската структура на ВСУ в Смолян. Бил е главен редактор на списанията „Проблеми на културата“, „Човек, Еволюция, Космос“ и е инициатор за възстановяване на списание „Родопи“ в 2001 г., на което остава главен редактор до 2007 г.

Проф. Димитър Филипов е изнасял лекции по политическа икономия, теория на духовния живот, социални технологии, обществени комуникации, международни културни отношения, икономика на масмедиите, макро и микроикономика, европейска интеграция, европейски ценности, културология и др. Бил е член на специализирания научен съвет на ВАК по отраслова и фирмена икономика.

В музея на Великотърновският университет "Св. св. Кирил и Методий" е включена постояна експозиция, посветена на професионалната кариера на проф. Филипов.

Научно творчество

Научното творчество на проф. Димитър Филипов е многостранно и обемно, със значителни приноси за икономическата наука и обществознанието. Публикувал е 28 монографии, 6 монографии в съавторство и други 9 книги, както и около 200 студии и статии . Неговите публикации са в областта на икономическата теория, политическа икономия на културата, икономика на медиите и комуникациите, националните отношения, икономика на развиващите се страни, научно-техническата революция, глобализацията.

Проф. Димитър Филипов разработва нова икономическа теория – социална икономия, икономическа теория на живота. Той публикува три книги, посветени на тази проблематика : „Социална икономия. Икономическа теория на живота“, част I, II и III, излезли от печат съответно в 2003 г., 2004 г. и 2005 г., и доразвива концепцията в „Епоха на стратегии и социална трансформация“ (2006 г.).

Друга оригинална икономическа теория, определена от проф. Димитър Филипов като натурикономика, икономика на природата, е разработена като продължение и разширяване на предметната сфера на социалната икономика и като конкретизация на действието на икономическите закони, разглеждани вече като природо-икономически. Тя е представена главно в монографиите „Натурикономика“ (2007 г.) и „Към Теория на Развитието“ (2009 г.) . Използвайки подхода на натурфилософията, проф. Димитър Филипов съсредоточава изследването върху конкретните взаимоотношения между обществото и природата в икономическата сфера, които за него са в единство и предполагат установяването на социоприроден синхрон с характер на симетрия между общество и природа в най-важната сфера на живота – икономиката.

В крупния монографичен труд „Теория на социалния живот“ (2006 г.) проф. Димитър Филипов предлага цялостна своя нова теория за социалния живот, за характера и закономерните връзки на взаимодействие и взаимозависимост на основните сфери на жизнената дейност, сред които на преден план изтъква развитието на способностите на човека и обществото, използването на природния фактор, ролята на науката и технологиите и в техния контекст самото съдържание на икономическата практика и нейното отражение в икономическата теория. Обществото е разглеждано като функционална система с акцент върху ролята на духовното богатство и духовните сили.

Особено внимание проф. Димитър Филипов отделя на славянството в книгата си „Славянския свят“ (2004 г.) , която е и преведена на руски език (”Славянский мир, Санкт Петербург, 2007 г.), като изследва обстойно цивилизационни и формационни проблеми на славянството.

В поредица от монографични изследвания проф. Димитър Филипов разработва цялостен модел за културата с главен акцент икономическа теория на културата. Това са множество студии и научни статии, публикувани през 80-те години, извънредно оригиналния труд „Красотата на живота“ (1981 г.), както и „Културата и съвременността“ (1990 г.), „Културата и икономическата теория“ (1996 г.), „Медийната революция. Икономическа теория на медиите“, претърпяла две издания в 1998 г. и в 2002 г., и най-вече „Културата и развитието. Социално-естетическа и икономическа теория“ (2005 г.).

В началото на научно-преподавателската си кариера Димитър Филипов разработва цялостен модел на икономическото и социално развитие на новоосвободените страни от Азия, Африка и Латинска Америка с пет основни труда , които сами по себе си говорят за обхвата на изследователската дейност: „Такава видях Африка“ (1967), „Планиране и икономическа политика в развиващите се страни“ (1968 г.), „Индустриализацията в развиващите се страни“ (1969 г.), „Неспокойна Африка“ (1972 г.), „Научно-техническата революция и развиващите се страни“ (1974 г.).

Проф. Димитър Филипов развива своя оригинална теория по националните отношения. Тя е разработена в две основни монографични изследвания : „За нацията“ (1987 г.) и „Българската нация. Възходи и драми“ (2000 г.) Той опонира на разпространеното по това време схващане за нацията като продукт на капитализма и защитава идеята, че нацията е цивилизационна, а не формационна структура, и че поради това нейното възникване се обуславя от формирането на основни исторически белези на всеобщност в условията на живота. В своето есе „Пътят на науката“ проф. Димитър Филипов изрично подчертава, че най-голямото предимство на България е високо интелигентната, просветена, талантлива и трудолюбива нация, с което България достойно ще заслужи мястото си в ЕС.

Личен живот

През 1959 г. Димитър Филипов се жени за Надежда Георгиева Дечева, с която имат две дъщери Миглена (1960) и Боряна (1966).

Почива на 12 октомври 2007 г.