Уикипедия

Българска телеграфна агенция

Българската телеграфна агенция (съкратено БТА) е националната информационна агенция на Република България и наред с БНТ и БНР е сред държавните медии под обществен контрол.

Българска телеграфна агенция
Сградата на БТА на бул. „Цариградско шосе“ 49 в София, проектирана от архитект Евгени Зидаров (1960)
Сградата на БТА на бул. „Цариградско шосе“ 49 в София, проектирана от архитект Евгени Зидаров (1960)
Информация
АкронимиБТА
Типинформационна агенция
Основана1898 г.;
преди 124 години (1898)
Положениедействаща
СедалищеСофия, България
РъководителКирил Вълчев
Сайтbta.bg
Българска телеграфна агенция в Общомедия

История Редактиране

БТА е създадена през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I по време на правителството на Константин Стоилов. Агенцията е създадена по модела на руската Петербургска телеграфна агенция. За разлика от повечето информационни агенции по това време, които са частни, БТА има статут на особена служба към Министерството на външните работи и изповеданията (МВРИ). В ранните години нейната цел е да предоставя на българските медии актуална информация за вътрешните и международните събития. Основната част от публикуваните материали са сведения за живота в европейските владетелски дворове и криминалната хроника, както и търговски и борсови съобщения. Освен това агенцията предоставя информация за събитията в страната на чуждестранни телеграфни агенции.[1]

Дейността на БТА се разширява чувствително по време на Балканските войни, когато по света нараства интересът към събитията на Балканите. През 1913 г. агенцията е преобразувана в отделение към новосъздадената Дирекция на печата към МВРИ. БТА продължава да се разраства и след войните, като през 1922 г. вече има 13 щатни и 25 извънщатни сътрудници.[1]

След прокомунистическия Деветосептемврийски преврат от 1944 г. ръководството на агенцията е сменено. Дирекцията на печата е подчинена на Министерството на пропагандата, но БТА остава в рамките на МВРИ. През 1951 г. двете служби са обединени под името БТА и са пряко подчинени на Министерския съвет. През 1958 г. от БТА се отделя Издателство на чужди езици, което през 1967 г. е преобразувано в агенция София-прес. През 50-те години служителите на агенцията бързо нарастват и от 77 през 1944 г. (за цялата Дирекция по печата) през 1958 г. те са вече 325 души.[1]

По време на различните режими е заставена да отразява строго държавните възгледи по един или друг политически проблем. В началото на демократичните промени след 1989 година често става заложник на различни доминиращи политически интереси. На 29 юни 1994 г. XXXVI народно събрание приема законодателно статута на БТА, който я определя като независима институция, с възможност за собствена издръжка, като намесата на държавата се свежда до определена и гласувана от НС субсидия, също така директорът на БТА се избира от Българския парламент.

Генерални директори Редактиране

 
Иво Инджев, ген. директор (1990 – 1993)
 
Максим Минчев, ген. директор (2003 – 2020)
 
Кирил Вълчев, ген. директор от 2021 г.

Генерални директори на БТА през годините:[2]

  • 1 февруари 1898 – 23 юни 1898: Оскар Искандеров
  • 1913 – 1918: Йосиф Хербст (1875 – 1925). Уволнен е през 1918 по нареждане на цар Фердинанд. Арестуван е през 1925, след което се води „безследно изчезнал“.
  • 1921 – 1923: Иван Радославов (1881 – 1969)
  • 1923 – 1924: Тодор Павлов (1890 – 1977)
  • 1925 – 1933: Иван Попов (1907 – 2000)
  • 1933 – 1934: Тодор Христов
  • 19 февруари 1935 – 31 декември 1935: Димитър Наумов
  • 1936 – 1938: Никола Балабанов. През 1923 – 1930 г. е представител на правителството при Итало-българския арбитражен съд в Рим. След 1945 г. емигрира в САЩ.
  • 1938 – 1940: Георги Серафимов (1870 – 1941)
  • 1940 – 1941: Йордан Мечкаров (1891 – 1954)
  • 1941 – 1943: Александър Николаев. Лекар рентгенолог с медицинско образование. Работил е Александровска болница и Софийската първостепенна болница.
  • 1944 – 1945: Сава Гановски (1897 – 1993). Философ и преподавател в Московския университет. Председател на Комитета за наука, изкуство и култура.
  • 1945 – 1949: Владимир Топенчаров (1905 – 1997). През 1936 г. емигрира във Франция, участва в Гражданската война в Испания. Председател на СБЖ.
  • 1950 – 1952: Енчо Стайков (1901 – 1975)
  • 1951 – 1955: Илия Кюльовски
  • 1951 – 1962, с прекъсвания: Елена Гаврилова (1915 – 2000). Първата и единствената жена – Генерален директор на БТА.
  • 1962 – 1981: Лозан Стрелков (1912 – 1981). Генерален Директор на БТА почти 20 години – единствения генерален директор на агенцията с подобен стаж.
  • 1981 – 1990: Боян Трайков (1932 – 2014). Бил е генерален директор на БНР и председател на СБЖ.
  • март – декември 1990: Георги Груев. Работи в БТА в периода от 1961 до 1991 г., след което напуска. Заемал е длъжностите редактор, завеждащ отдел, заместник-главен директор и др.
  • 1990 – 1993: Иво Инджев (р. 1955)
  • 1994 – 1995: Стефан Господинов
  • и.д. през юни 1995 г.: Николай Трендафилов
  • 1995 – 1997: Милен Вълков (1953 – 2011)[3]
  • 1997 – 2002: Панайот Денев (р. 1945)
  • 2002 – 2003: Стоян Чешмеджиев (1950 – 2012)[4]
  • 2003 – 2020: Максим Минчев (1953 – 2020)
  • от 2021 г.: Кирил Вълчев (р. 1973)[5]

Пресклубове Редактиране

България Редактиране

 
Залата на Националния пресклуб на БТА през 2011 г.
 
Сградата на пресклубът на БТА в Бургас през 2012 г.
  • София, бул. „Цариградско шосе“ 49
  • Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ 2, ет. 3 (открит на 3 октомври 2003 г.)
  • Хасково, ул. „Цар Освободител“ № 4 (открит на 8 септември 2004 г.)
  • Видин, ул. „Дунавска“ № 6 (открит на 19 септември 2004 г.)
  • Пловдив, бул. „6-ти Септември“ № 140 (открит на 19 ноември 2004 г.)
  • Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 2 (открит на 24 октомври 2005 г.)
  • Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“ № 108 (открит на 5 октомври 2007 г.)
  • Шумен, бул. „Славянски“ № 30 (открит на 15 септември 2011 г.)
  • Сливен, ул. „Димитър Добрович“ № 3 (открит на 12 април 2013 г.)
  • Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 23 (открит на 16 април 2013 г.)[6]
  • Кюстендил, ул. „Генерал Крум Лекарски“ № 3 (открит на 3 април 2014 г.)[7]
  • Враца, ул. „Петропавловска“ № 46 (открит на 26 октомври 2016 г.)[8]
  • Ловеч, ул. „Търговска“ № 43, етаж 12, офис 1203 (открит на 11 май 2021 г.)[9]
  • Варна, ул. „Плиска“ № 13, ет. 1 (открит на 15 август 2021 г.)[10]
  • Добрич, ул. „Независимост“ № 7, ет.1 (открит на 25 септември 2021 г.)
  • Русе, ул. „Райко Даскалов“ № 2 (открит на 3 октомври 2021 г.)
  • Бургас, ул. „Митрополит Симеон“ № 14 (открит на 6 декември 2021 г.)
  • Благоевград, ул. „Григор Пърличев“ № 28 (открит на 12 февруари 2022 г.)[11]
  • Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 2 (открит на 14 май 2022 г.)[12]
  • Казанлък, ул. „Искра“ № 4 (открит на 4 юни 2022 г.)[13]
  • Ямбол, ул. „Цар Иван Александър“ № 7 (открит на 13 юни 2022 г.)
  • Габрово, ул. „Опълченска“ № 11 (открит на 31 октомври 2022 г.)[14]
  • Силистра, ул. „Христо Смирненски“ 2 (открит на 20 ноември 2022 г.)[15]
  • Кърджали, бул. „България“ № 61 (открит на 17 януари 2023 г.)[16]
  • Самоков, пл. „Захарий Зограф“ 1, ет. 2, офис 6 (открит на 2 февруари 2023 г.)[17]
  • Свищов, ул. „Цар Освободител“ № 74А (открит на 27 юни 2023 г.)[18]
  • Смолян, пл. „Свобода“ № 1 (открит на 13 юли 2023 г.)[19]

Извън България Редактиране

  •   Босилеград, ул. „Добродолски поток“ н.н. (открит на 12 декември 2015 г.)[20]
  •   Тараклия, ул. „Щефанчел Маре“ № 36 (открит на 9 октомври 2017 г.)[21]
  •   Скопие, ул. „Никола Вапцаров“ № 2 (открит на 4 февруари 2022 г.)[22]
  •   Букурещ (открит на 28 октомври 2022 г.)[23]
  •   Анкара, бул. „Ататюрк“ № 199Е (открит на 2 февруари 2023 г.)[24]
  •   Одеса, ул. „Вицеадмирал Жуков“ № 2 (открит на 24 юни 2023 г.)[25]

Актуално състояние Редактиране

Днес БТА е независима институция и медия, чиято цел е да захранва с информация своите абонати и гражданите. За абонатите си агенцията предоставя голям комлекс услуги, като бързи новини, обобщения, богат снимков материал, справочници, преглед и превод на печата. Публично разпространяваната информация е лаконична и сбита. При медиите БТА е критерий за детайлите на поднасяната информация, за транслитерацията на собствените имена, продължава да съществува раздел „Официални съобщения“, в който различни държавни, обществени, граждански и други институции могат да публикуват безплатно своите официални документи.

В днешно време „телеграфното“ в наименованието на агенцията остава в рамките на съблюдаване на именната традиция. Днес БТА достига до своите абонати предимно чрез Интернет. Агенцията е член на EPA – международен консорциум от осведомителни агенции, сред които Агенция Франс Прес (AFP), Deutsche Presse-Agentur (DPA), ИТАР-ТАСС, EFE, и още над 20 осведомителни агенции, работи съвместно с водещи информационни агенции като Ройтерс и Асошиейтед Прес. Абонати на БТА са всички водещи български медии.

Източници Редактиране

  1. ↑ а б в Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 38 – 42.
  2. ↑ 110 години БТА – историите, новините, лицата. // dariknews.bg, 19 февруари 2008. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  3. ↑ Тази сутрин почина Милен Вълков. // manager.bg, 13 септември 2011. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  4. ↑ Почина журналистът Стоян Чешмеджиев. // dnes.bg, 17 октомври 2012. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  5. ↑ Кирил Вълчев е новият директор на БТА. // bntnews.bg, 27 януари 2021. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  6. ↑ БТА откри чисто нов национален пресклуб в Плевен. // dariknews.bg, 17 април 2013. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  7. ↑ Откриха регионален пресклуб на БТА в Кюстендил (СНИМКИ). // inews.bg, 3 април 2014. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  8. ↑ Враца вече е част от семейството на "Национален пресклуб БТА". // medianews.bg, 26 октомври 2016. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  9. ↑ БТА откри пресклуб в Ловеч. // offnews.bg, 11 май 2021. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  10. ↑ БТА открива Национален пресклуб-Варна. // 24chasa.bg, 15 август 2021. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  11. ↑ БТА откри пресклуб в Благоевград. // 24plovdiv.bg, 12 февруари 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  12. ↑ БТА откри Национален пресклуб на Агенцията в Търговище. // namegdana.com, 15 май 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  13. ↑ БТА откри в Казанлък първия си пресклуб в необластен град. // kazanlak.com, 4 юни 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  14. ↑ В Габрово беше открит национален пресклуб на Българската телеграфна агенция. // novini247.com, 31 октомври 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  15. ↑ БТА откри пресклуб в Силистра. // bnr.bg, 20 ноември 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  16. ↑ БТА открива днес пресклуб в Кърджали. // utroruse.com, 17 януари 2023. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  17. ↑ БТА откри офис в Самоков. // vestnikpriatel.com, 9 февруари 2023. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  18. ↑ БТА открива пресклуба си в Свищов на 27 юни. // actualnosvishtov.com, 10 юни 2023. Посетен на 26 юни 2023. (на български)
  19. ↑ БТА откри нацонален пресклуб в Смолян. // sbj-bg.eu, 14 юли 2023. Посетен на 20 юли 2023. (на български)
  20. ↑ БТА откри първия си регионален пресклуб извън България. // bnr.bg, 12 декември 2015. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  21. ↑ БТА откри свой пресклуб в молдовския град Тараклия. // glaspress.rs, 9 октомври 2017. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  22. ↑ БТА вече има пресклуб и в Скопие. // bnr.bg, 4 февруари 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  23. ↑ БТА открива пресклуб в Букурещ. // glaspress.rs, 24 октомври 2022. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  24. ↑ От днес отваря врати пресклубът на БТА в Анкара. // glaspress.rs, 2 февруари 2023. Посетен на 25 май 2023. (на български)
  25. ↑ Българската телеграфна агенция открива днес национален пресклуб в Одеса. // glaspress.rs, 24 юни 2023. Посетен на 26 юни 2023. (на български)

Външни препратки Редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българска_телеграфна_агенция&oldid=11868389“.