Димитър Шавкулов
Димитър Иванов Шавкулов е виден български търговец от първата половина на XX век, съсобственик на фирмата „Братя Шавкулови“.[1][2]
Димитър Шавкулов | |
български търговец | |
Димитър Шавкулов със съпругата му Леополдина и дъщеря им Олга в Солун, 1900 г. Фото Пол Зепджи | |
Роден |
1847 г.
|
---|---|
Починал | 1935 г.
|
Подпис | |
Димитър Шавкулов в Общомедия |
Биография
редактиранеДимитър Шавкулов е роден в 1847 година в големия македонски български град Прилеп.[2] Най-малък син е в голямото търговско семейство на Иван и Темяна Шавкулови. В 60-те години на XIX век пожар унищожава чифлика на Шавкулови в Плетвар и семейството изпада в бедност.[1] Заминава на гурбет в Цариград, след което с брат си Спиро се установяват в Египет, където отварят малък магазин за работниците на Суецкия канал. В Египет започват търговия с кожи за опинци, които изпращат на братята си, останали в Прилеп. В 1879 година в Солун е основана фирмата за търговия с кожи „Братя Шавкулови“. Димитър пътува до Абисиния, за да търси кожи. Фирмата им се разраства бързо и те отварят кантори в различни градове на Османската империя, Египет, Франция и България.[2]
Димитър Шавкулов е женен за австрийката Леополдина Свобода (1869 – 1938), с която имат две дъщери – Олга, родена през 1894 г. и Теодора, родена 1901 г. Освен тях Димитър има още три извънбрачни деца – Георги (р. 1881 г.), Александър и Елена, родени в Абисиния от местна княжеска дъщеря, която впоследствие умира от туберкулоза. Димитър довежда трите си абисински деца в Македония. Александър и Елена умират в млада възраст също от туберкулоза. Най-големият син Георги е изпратен за директор на фирмата в Мадагаскар, където прекарва дълги години.[2]
В Солун Шавкулов се занимава активно с обществена дейност. Заедно с брат си Никола и други заможни солунски българи се опитва да учредят българска банка в Солун, която да кредитира бизнесите на македонските българи, но начинанието пропада, след като не среща подкрепа от българската държава и от Българската народна банка. Димитър Шавкулов е пръв председател на Благодетелното братство „Милосърдие“ в Солун. След Солунските атентати в 1903 година, Шавкулов е арестуван и затворен в Бялата кула.[2]
След като Солун попада в Гърция през Балканските войни, в 1913 година заедно с брат си Никола се установява в София, където двамата продължават да се занимават с търговия с кожи до 1921 година, когато притиснати от новопоявилите се гумени цървули, закриват фирмата.[1]
Умира в София в 1935 година.[2]
След Деветосептемврийския преврат, в 1947 година къщата му в София на „Московска“ и „Георги Бенковски“, срещу Банка ДСК, е национализирана от новите власти.[3]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Родове. Шавкулови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
- ↑ а б в г д е Личности. Шавкулов, Димитър Иванов // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
- ↑ Личности. Шавкулов, Никола Иванов // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 1 декември 2017.