Шавкулови
Шавкулови (на френски: Chafcouloff) е голям български род от македонския град Прилеп и Солун.
| Шавкулови | |
 | |
| Страна |  Османска империя България Франция |
|---|---|
| Представители | Димитър Шавкулов Никола Шавкулов |
| Основател | Иван Шавкулов |
| Националност | българи |
| Шавкулови в Общомедия | |
История редактиране
Иван Шавкулов (1808 – 1884) е от заможно семейство от Плетвар, притежаващо голям чифлик край селото. Той жени за Темяна Петрова от село Трояци, леля на революционера Гьорче Петров. Иван и Темяна Шавкулови имат четирима сина – Спиро, Димитър, Стефан и Никола и една дъщеря Мария, родени между 1841 и 1855 година.[1]
През 60-те години пожар унищожава чифлика на Шавкулови и родът изпада в бедност. Спиро и Димитър заминават на гурбет в Цариград. Две години по-късно заминават за Египет, където отварят магазин за храна и тютюн за работниците на строежа на Суецкия канал. При посещение в Египет баща им Иван забелязва, че кожите на закланите за храна на работниците животни се изхвърлят. Спиро и Димитър започват да събират, а по-късно и изкупуват волски и биволски кожи, осоляват ги и през Александрия ги изпращат на Стефан и Никола в Прилеп, които правят от тях опинци и ги продават из Македония. Спиро умира в Египет. През 1879 година родът се преселва в Пиргите, Солун, където е основана търговската къща „Братя Шавкулови“ с клонове в над 20 града по света.[1]
След разрастването на фирмата Димитър заминава за Абисиния, а Стефан заминава като представител в Марсилия, където остава да живее и работи с братята си до края на Първата световна война. След Балканската война, когато Солун попада в Гърция, Димитър и Никола Шавкулови се изселват в София, където продължават да се занимават с търговска дейност.[1] Димитър Шавкулов е женен за австрийката Леополдина Свобода (1869 – 1938), с която имат две дъщери – Олга, родена през 1894 г. и Теодора, родена 1901 г. Освен тях Димитър има още три деца – Георги (р. 1881 г.), Александър и Елена, родени в Абисиния от абисинска княжеска дъщеря, която умира от туберкулоза. Димитър довежда трите си деца в Прилеп, а след това ги взима със себе си и в Солун. Александър и Елена умират в млада възраст също от туберкулоза. Най-големият син Георги е изпратен за директор на фирмата в Мадагаскар, където прекарва дълги години.[2]
Шавкулови развивали и активна обществена деятелност в Солун и в Свободна България. В 1884 – 1885 година Коста Шавкулов е секретар на Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“ в Русе.[3] Димитър Шавкулов е първият председател на Благодетелното братство „Милосърдие“ в Солун, което се занимава с материално подпомагане на бедни български деца и ученици от Македония. Шавкулови, заедно с други заможни солунски българи се опитва да учредят българска банка в Солун, която да кредитира бизнесите на македонските българи, но начинанието пропада, след като не среща подкрепа от българската държава и от Българската народна банка.[1]
Братя Шавкулови са големи дарители на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и наследилата я Вътрешна македонска революционна организация – за освободителното дело в Македония в продължение на над 30 години даряват 200 000 златни лева. Никола Шавкулов дълги години е член на комисията на ВМРО за събиране на паричните налози от българското македонско население в Солун.[1]
Спиро Шавкулов или Шафкулов (1886 – 1943) е деец на Върховния комитет, участник в Горноджумайското въстание с четата на Александър Протогеров.[4]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Родове. Шавкулови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
- ↑ Личности. Шавкулов, Димитър Иванов // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 1 декември 2017.
- ↑ Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 300.
- ↑ Жалейка // Илюстрация Илиндень XV (7 (147). София, Издание на Илинденската Организация, септемврий 1943. с. 17.