Плетвар
Тази статия е за селото в Северна Македония. За едноименния проход, вижте Плетвар (проход).
Плетвар (на македонска литературна норма: Плетвар) е село в Община Прилеп, Северна Македония.
| Плетвар Плетвар | |
| — село — | |
 Улица в селото | |
  Плетвар | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Дрен планина |
| Надм. височина | 975 m |
| Население | 22 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Плетвар в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в прохода Плетвар, който разделя планините Дрен и Бабуна и свързва Пелагония и град Прилеп с Раец и Тиквешията Бабуна планина, източно от общинския център Прилеп.
История
редактиране
В XIX век Плетвар е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Според Георги Трайчев училище в селото функционира от 1846 година.[1] Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ е от 1862 година.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Плетвар (Plétvar) е посочено като село с 46 домакинства и 208 жители българи.[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Плетваръ има 472 жители, всички българи християни.[6]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Плетвар е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 68 къщи.[7]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1902 година в селото е издигната нова училищна сграда.[1] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Плетвар има 456 българи екзархисти и работи българско училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола А. Кантарджиев от Прилеп е български кмет на Плетвар от 4 октомври 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кметове са Янко Хр. Янков от Свищов (1 април 1943 – 26 април 1944) и Йордан Д. Варошлиев от Прилеп (26 април 1944 – 9 септември 1944).[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители, от които 21 северномакедонци и един сърбин.[11]
Личности
редактиране- Родени в Плетвар
Димко Кочовски (? – 1907), български революционер от ВМОРО- Димо Ладов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[12]
- Нане Кузманов, български опълченец, ІI опълченска дружина, убит[13]
- Никола Паймаков (1888 – 1973), български революционер и емигрантски деец в САЩ
- Починали в Плетвар
Борка Талески (1921 – 1942), югославски партизанин и деец на НОВМ
- Други
- Шавкулови, голям български род от Плетвар
- Константин Поменов (1850 – 1913), български политик, министър, чийто род произхожда от Плетвар[1]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 359.
- ↑ Ford City, Pennsylvania, 1887-1962: The First Seventy-five Years of Our Town, 75th Anniversary Book Committee (Ford City, Pa.), Public Library, 1962, p. 186: In order to secure a decent burial to those who succombed to various diseases and occupational hazzards, the newcomers organized a Macedonian-Bulgarian Society for the purpose of helping in case of death... This organization is still in existence under the name of Macedono-American Benevolent Brotherhood. Besides preserving vestiges of their national traditions as best as they are able to do in this country, they maintain a cemetery located in Manor Township. For its current status see: MACEDONO-BULGARIAN BENEVOLENT SOCIETY OF FORD CITY PA.
- ↑ Stephan Thernstrom, Ann Orlov, Oscar Handlin eds., Harvard Encyclopedia of American Ethnic Groups, Belknap Press of Harvard University Press, 1980, ISBN 9780674375123, p. 692: "The Macedonians: Immigrants from Macedonia came to the United States in significant numbers during the early years of the 20th century. Until World War II almost all of them thought of themselves as Bulgarians and identified themselves as Bulgarians or Macedonian Bulgarians...The greatest advances in the growth of a distinct Macedonian-American community have occurred since the late 1950s. The new immigrants came from Yugoslavia's Socialist Republic of Macedonia, where since World War II they had been educated to believe that Macedonians composed a culturally and linguistically distinct nationality; the historic ties with Bulgarians in particular were deemphasized. These new immigrants not only are convinced of their own Macedonian national identity but also have been instrumental in transmitting these feelings to older Bulgarinan-oriented immigrants from Macedonia."
- ↑ Црква „Свети Кузман и Дамјан“, село Плетвар // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 78 – 79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 21. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 11 ноември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.