Дине Абдураманов
Дине Клюсев Абдураманов[1] или Абдурахманов, известен като Дине Абдурамана или Обдурмано, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]
| Дине Абдураманов | |
|---|---|
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Никола Абдурахманов |
| Дине Абдураманов в Общомедия | |
Биография Редактиране
Дине Абдураманов е роден през 1872 година в будното българско леринско село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас)[1], тогава в Османската империя, днес в Гърция. Влиза в редовете на ВМОРО още в 1896 година и става ръководител на местния революционен комитет в Пътеле. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Стефан Настев[3]. Излиза нелегален в четата на Марко Лерински, с когото е близък приятел.
През юни 1902 година Марко влиза с четата си в родното село на Дине Абдураманов, за да накаже предатели на организацията. Четата е предадена и обкръжена от турски войски. В сражението войводата Марко загива, а всички четници се изтеглят. Дине Абдураманов отказва да се оттегли с другарите си, барикадира се в собствената си къща и шест часа се сражава сам с турските войски. Турците използват за жив щит жена му, дъщеря му, сестра му и вуйчо му, но Дине отказва да се предаде и стреля срещу обсадата, като убива и роднините си. След като свършват боеприпасите му с втурва с ятаган срещу турците и загива на 13 юни.[4] С него загиват още Ване Попов от Неокази, Кръстю Торбанов от Сетина и Найдо от Добровени.[1] Така според Христо Силянов Дине
| „ | Изми срама на селото си чрез един от най-редките подвизи в македонската освободителна борба и изобщо в историята на революциите.[5] | “ |
Неговият син Никола Абдурахманов е деец на ВМРО и участва в атентата срещу Спас Хаджипопов през 1926 година в Битоля.[6]
Бележки Редактиране
- ↑ а б в Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 7.
- ↑ Енциклопедия „България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1978.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов promacedonia.org
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 11.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 140.
- ↑ Колектив. Македония – история и политическа съдба (1912 – 1941), Том II, Издателство „Знание“ ООД, 1998, стр. 181.