Отваря главното меню

Спас Василев Хаджипопов (на сръбски: Спасоје Хаџи Поповић или Spasoje Hadži Popović) е сърбоманин журналист, деец на Сръбската пропаганда в Македония.[1]

Спас Хаджипопов
Спасоје Хаџи Поповић
сръбски журналист

Роден
Починал
3 юли 1926 г. (47 г.)
Спас Хаджипопов в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Южна звезда“, 13 септември 1924 г.

Хаджипопов е роден в леринското село Буф, днес Акритас, Гърция. Според някои сведения рожденото му име е Сотир и е потомък на поп Константин Буфски. Баща му хаджи Василий приема предложенията на сръбската пропаганда и дава сина си да учи в сръбските училища в Битоля и Скопие. Учи за кратко в Сомбор и Ягодина, завършва педагогическо училище в Алексинац. След като Вардарска Македония попада в Сърбия след Междусъюзническата война той е сръбски учител в Прилеп. Заедно със сръбската армия и администрация се изтегля на остров Корфу в края на 1915 г. Държавен стипендиант в Марсилия през 1916-1918 г.

 
Трима от затворените за убийството на Хаджипопович, Битолският затвор, 1926 г. Най-вдясно Васил Липитков

След края на Първата световна война се завръща като сръбски учител в Прилеп. През 1921 г. се премества в Битоля, където Хаджипопов основава собствен вестник - „Южна звезда“, пропагандиращ сърбизма в Македония. Осъден е на смърт от ВМРО и е убит на главната битолска улица Широк сокак на ъгъла с днешната улица „Елпида Караманди“, срещу тогавашното фотографско ателие на Папакоч. Организатор на убийството е Кръсте Льондев, който след процес срещу него е убит в 1928 година.[2][3][4][5] Фактическите изпълнители на убийството на Хаджипопов са Лазар Мулев и Коста Бичинов[6].

След убийството властите затварят Васил Липитков от Любетино, Никола Динев Абдураманов от Пътеле, Димитър Юруков от Битоля, Фидан Мойсов от Кукуречани и Павел Стоянов от Желево. Осъдени са на смърт и са разстреляни на 21 юни 1928 година в Горно Оризари.[7]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Литовски, Александар. Прилог за убиството на Спасое Хаџи Поповиќ во Битола во 1926 година. // Прилози на Македонското научно друштво - Битола XI (19 - 20). 2015. ISSN 0420-0950.
  2. Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр.37
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 262.
  4. Пановски, Доне. Буф и Буфчани. Битола, 1998, 72-75.
  5. Миновски, Никола. Селото Буф. Битола, 2006, 203-205.
  6. Спомени на Георги Попхристов
  7. Петровъ, Ср. Поменъ за петима българи мѫченици въ Битоля. // Илюстрация Илинден 13 (9 (129)). ноември 1941. с. 9.