Стефан Настев

български революционер

Стефан (Стефо) Настев (Попнастев) Гьошев или Гьошу (изписване до 1945 година: Стефанъ попъ Настевъ) е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Стефан Настев
български революционер
Роден
Семейство
Братя/сестриЛечо Настев

Биография редактиране

Стефан Настев е роден в 1875 година в Церово, тогава в Османската империя. Брат е на Лечо Настев и Никола Настев. Присъединява се към ВМОРО през 1898 година, когато е заклет от Христо Чемков и Йордан Гавазов и в 1899 година оглавява церовския революционен комитет. Влиза в група за доставки на оръжие заедно с Лазар Бицанов, Пандил Шишков и Дине Абдураманов[1] В 1902 година е арестуван, осъден на 101 години и затворен в Корча. След амнистия в 1903 година, минава в нелегалност и е назначен за лерински войвода с чета от 80 души. Обикалят района на Нидже. Заедно с Павел Христов и Георги Попхристов в местността Бисерна, между селата Горничево и Баница, залавя телеграфист на име Мице, когото по-късно предава на Васил Чекаларов.

През Междусъюзническата война Стефан Настев е в отряда на Васил Чекаларов.[2][3] Стефан Настев и подпоручик Иван Попов, Пандо Сидов, Тома Желински, Трайко Желевски се прехвърлят в Битоля, скоро след това са прехвърлени от сръбските власти в България.[4][5]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
Гьошо Настев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Никола Настев
(1866 - 1929)
 
Ефросина
Попанастасова
 
Стефан Настев
(1875 - ?)
 
Лечо Настев
(1879 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Настев
(1898 - 1978)
 
Сашо Настев
(1900 - 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки редактиране

  1. Спомени на Георги Попхристов [1]
  2. „Отрязаната глава 9 юлий 1911 година“, стр.26-27
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 320.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 113.
  5. „Отрязаната глава 9 юлий 1911 година“, стр.72