Дионисий Кандиларов
Дионисий (Дионис) Кандиларов е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Дионисий Кандиларов | |
български учител и революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеКандиларов е роден в 1876 година в град Кукуш[1], тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. В 1896 година завършва с осмия, последен випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[2] В 1907 година завършва право в Лозана. Работи като учител в Скопие, Одрин, Солун и други места. Занимава се и с революционна дейност. Като учител в Скопското основно българско училище е председател на окръжния революционен комитет от 1897 до 1899 година.[3][4]
Работи като учител в Скопие. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Скопие.[5] На втория конгрес на организацията е избран за член на Централното бюро.[6] В 1911 - 1912 и в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[7]
През Първата световна война е окръжен управител.[8]
Участва като делегат от Кукушкото благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[9]
Умира в София.[10]
Бележки
редактиране- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 202.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 71.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 42.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 64.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Парцел 26 // София помни. Посетен на 11 януари 2016.