Кукушко благотворително братство

патриотична, културно-просветна и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Кукуш и околията му

Кукушкото благотворително братство е патриотична, културно-просветна и благотворителна обществена организация на македонски българи от град Кукуш и околията му, съществувала в българската столица София.[1] Братството е закрито след Деветосептемврийския преврат в 1944 година от комунистическата власт.

Кукушко благотворително братство
BASA-SF-3K-1-162-8-Kukush Charitable Brotherhood (cropped).jpg
Учредителен протокол
Учредителен протокол
Информация
Тип благотворителна организация
Основана 1922
Закрита 1952
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български

ИсторияРедактиране

Братството е основано след Първата световна война, като първият опит през зимата на 1918/1919 година е неуспешен поради съпротива на левите дейци, начело с Никола Петров.[2]

На 20 януари 1922 година д-р Константин Станишев председателства събрание на живеещи в София бежанци от град Кукуш и района, на което се взима решение за основаване на Кукушко благотворително братство „Св. Кирил и Методий“. Целта на Братството е формулирана като „културно-просветна и благотворителна: да помага на бедни свои членове, да се грижи за запазване традициите и обичаите в Кукушкия край, да изучава исторически Кукуш и околията му и да се грижи за културното и просветно издигане на членовете си“. Избира се тричленна комисия за изработване на Устав, състояща се от д-р Константин Станишев, Гоце Попов и Атанас Гълъбов. Избира се временно настоятелство за управление с председател проф. д-р Александър Станишев, секретар Гоце Попов и членове Иван М. Палазов, Христо хаджи Сульков и Мицо Хр. Търпанов.[3] Уставът е приет на 1 февруари 1922 година.[4]

На 15 януари 1924 година на редовно общо събрание е приет нов устав (утвърден на 19 юли същата година от Министерството на вътрешните работи и народното здраве) на Братството, което ще носи името „Св. Георги“. В Устава е описан печата му: „с триъгълна форма с надпис околовръстно „Кукушко Благотворително Братство „Св. Георги“ и в средата на печата изображение на манастира „Св. Георги“.[5][4] Избрано е ново настоятелство, при това с пълно единодушие, което на 20 януари е конституирано така: Туше Делииванов – председател, Павел Христов – подпредседател, Атанас Гълъбов – секретар, Александър Басмаджиев – касиер, Коста Червениванов – помощник-секретар, Никола Имов – помощник-касиер, Коста Гугушев, Димитър Христов и Любомир Попов – съветници.[5][6]

На 14 февруари 1932 година Кукушкото благотворително братство решава да приеме името на големия български революционер от Кукуш Гоце Делчев. Приет е нов печат, описан така: „в кръгла форма, с околовръстен надпис „Кукушко Благотво. Братство „Гоце Делчев“ в София, в средата ликът на Гоце Делчев“. На същото събрание съставът на настоятелството е намален от 9 на 7 души, без помощник-касиер и помощник-секретар; в дневния ред е и приемане на Правилник на „Фонда Читалище Кукуш“.[7]

 
Гоцев лист, 1945 година. Съвместно издание на Кукушкото благотворително братство и Националния комитет на македонската емиграция в България

Ръководството, избрано през април 1934 година, е в състав Димитър Шопов – председател, Тома Динев – подпредседател, Георги Константинов (Костадинов) – секретар, Петър Сакъов – касиер, и членове Иван М. Палазов, Димитър Георгиев и Александър Д. Балов.[8] Контролната комисия е от Иван А. Палазов, Благой Динков и Миро Панов.[9] През 1937 година касиер е Христо Даков.[10]

След основаването си Братството поддържа левицата в македонското освободително движение[1] независимо от опитите на десницата да го овладее. Председатели са и Христо Станишев, Атанас Яранов и дълги години Никола Манолев.[11]

Братството издава списанието „Кукуш[12] в 1924 година и „Гоцев лист“ (1933 – 1937).[13] През 1945 година издаването на Гоцев лист става съвместно с Националния комитет на македонската емиграция в България.

През 1941 година председател на братството е Петър Трайков, а подпредседател Георги Тишинов.[14]

Комунистическата власт прекратява съществуването на Кукушкото благотворително братство „Гоце Делчев“ през 1952 година, а имуществото му е прехвърлено към Комуналното стопанство „Държавни имоти“ (Решение на Софийския окръжен съд от 1 август 1952).[15]

БележкиРедактиране

  1. а б Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 259.
  2. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 257, 259.
  3. Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.
  4. а б Устав. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 2, 3 и 4.
  5. а б Протокол №1. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 5.
  6. Протокол № 1. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 6.
  7. Протокол №11. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 7
  8. Протокол №1, 18 април 1934. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 10
  9. Протокол 15 април 1934. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 9
  10. Гоцев лист, издание на Кукушкото благотворително братство „Гоце Делчев“ в София, 1937.
  11. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 263.
  12. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 428.
  13. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 3. София, Наука и изкуство, 1969. с. 78–79.
  14. ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  15. Решение от 1 август 1952. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 19