Дитрих IV от Лужица (Дицман) (на немски: Dietrich III (IV), наричан също Diezmann, * ок. 1260, † вероятно на 10 декември 1307 в Лайпциг) от род Ветини е от 1291 до 1303 г. като Дитрих IV маркграф на Марка Лужица, освен това от 1291 г. маркграф в Остерланд и от 1298 г. като Дитрих (I) ландграф на Тюрингия.

Дитрих IV
маркграф на Марка Лужица
Дитрих и по-големият му брат Фридрих Охапания
Лични данни
Роден
1260 г.
Починал
10 декември 1307 г. (47 г.)
Други титлимаркграф в Остерланд и ландграф на Тюрингия
Семейство
ДинастияВетини
БащаАлбрехт II от Майсен
МайкаМаргарета фон Хоенщауфен
БракЮта
Дитрих IV в Общомедия

Той е третият син на ландграф Албрехт II от Майсен и на Маргарета фон Хоенщауфен (1237 – 1270), дъщерята на император Фридрих II от род Хоенщауфен.

На 24 юни 1270 г. майка му бяга от баща му от Вартбург и отива във Франкфурт на Майн, където умира на 8 август същата година. Дитрих и по-големият му брат Фридрих I отиват да живеят при чичо им маркграф Дитрих фон Ландсберг (1242 – 1285).

Понеже баща му предпочита по-малкия му полубрат му Апиц (Албрехт) (1270 – 1301) и го прави за свой наследник, той помага на брат си Фридрих († 1323) в боевете за неговите права и той става 1292 г. маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия.

Дитрих получава първо собственост в Плайсенланд, получава след смъртта на маркграф Хайнрих III през 1288 г. Марка Лужица и след смъртта на Фридрих Тута през 1291 г. Остерланд. През 1301 г. Дитрих купува от архиепископа на Магдебург Бурхард II фон Бланкенбург дворците Дройсиг и Бургвербен за 2000 стендалски сребърни марки. През 1303 г. Дитрих продава Марка Лужица на бранденбургската линия на Асканите.

Неговото наследство е откраднато от немския крал Адолф от Насау и си го получава обратно след неговото сваляне. Когато крал Албрехт I Хабсбургски с голяма войска нахлува в Остерланд, Дитрих и Фридрих начело на въоръжени граждани и селяни и Брауншвайгски конници го побеждават напълно в битката при Лука на 31 май 1307 г.

Дитрих умира на 10 декември 1307 г. в Лайпциг, вероятно е убит от един Филип от Насау в Томас-църквата в Лайпциг.

Той се жени ок. 1295 г. за Юта, дъщеря на граф Бертхолд V/VIII фон Хенеберг и вероятно няма деца с права на наследници.

Източници

редактиране
  • Franz Xaver von Wegele, Diezmann (Dietrich III.), Landgraf von Thüringen. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 220 – 222.
  • Bernd Kaufmann, Der Verleumdete. Die Geschichte des Landgrafen Albrecht II. von Thüringen. Erstes Buch: Margareta BKP-Verlag GmbH, Zweibrücken 2009, ISBN 978-3-9813424-0-6 und „Der Verleumdete. Die Geschichte des Landgrafen Albrecht II. von Thüringen. Zweites Buch: Krieg der Söhne“ BKP Verlag GmbH, Zweibrücken 2011, ISBN 978-3-9813424-3-7.