Фридрих II (Свещена Римска империя)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за императора на Свещената Римска империя. За други значения вижте Фридрих II.

Фридрих II Хоенщауфен (на немски: Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 5 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220, крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.). Представител е на династията Хоенщауфен, син на Хайнрих VI и Констанс Сицилийска, внук на Фридрих I Барбароса и крал Рожер II. Той продължава имперската политика на династията на противопоставяне с Папската държава и италианските градове-държави. Участва в Шестия кръстоносен поход (1228 – 29), завоюва Светите земи, постига мир с Аюбидския султан и се коронясва за крал на Йерусалимското кралство (царувал 1229 – 43).

Фридрих II
Император на
Свещената Римска империя
Крал на Йерусалим
Крал на Германия
Крал на Италия
Крал на Бургундия
Крал на Сицилия
Frederick II and eagle.jpg
Изображение на Фридрих II на неговата книга „De arte venandi cum avibus“ (За изкуството на лова с птици), края на XIII век, Ватиканска апостолска библиотека
Наследил Ото IV
Наследник Хайнрих VII Люксембург
Лични данни
Роден
Починал
Погребан в катедралаУспение Богородично (Палермо)
Семейство
Династия Хоенщауфен
Баща Хайнрих VI
Майка Констанс Сицилийска
Бракове Констанца Арагонска
Йоланда Йерусалимска
Изабела Английска
Бианка Ланчия
Потомци Хайнрих VII
Конрад IV
Манфред
Герб Arms of the Holy Roman Emperor (Hohenstaufen).svg
Фридрих II в Общомедия

Ранни годиниРедактиране

През 1196 г. малкият Фридрих (на две години) е избран за крал от германските принцове. Все пак баща му не успява в опита си да направи титлата му наследствена. Точно преди да се качи на кораб за кръстоносен поход към Светите земи император Хайнрих VI умира след кратко боледуване през септември 1197 само на 32-годишна възраст. Неговата смърт води до ожесточен спор между династиите Хоенщауфен и Велфи кой да наследи короната (на немски: Deutscher Thronstreit), който продължава 17 години и известно време в Германия царуват двама крале – Филип Швабски и Отон IV. В същото време майката на Фридрих го отвежда в Сицилия, където малкият крал е коронясан за крал на кралство Сицилия, а папа Инокентий III е посочен за регент (кралството е васал на Папската държава). Дори и папското влияние обаче не е достатъчно за умиротворяване на Сицилия. Германски и папски военачалници, местни феодали, сицилийски сарацини, както и градовете-държави Генуа и Пиза, водят ожесточена борба всеки срещу всеки. Положението се стабилизира до известна степен през ноември 1206 г., когато Палермо е завзет от имперски войски, които управляват от името на Фридрих. През декември 1208 г. четиринадесетгодишният Фридрих е обявен за пълнолетен. Още на следващата година сключва брак с доста по-възрастната Констанца Арагонска, след което получава така необходимата му военна подкрепа от испански рицари от кралство Арагон[1].

Борба с римските папиРедактиране

Управлението на Фридрих е период най-ожесточеното стълкновение между папството и Свещената римска империя. Неговият стремеж да подчини цяла Италия на своята власт, опирайки се на Сицилийското кралство, довежда до дълга борба с градовете на Северна и Средна Италия, а така също и с папите Григорий IX и Инокентий IV. Папите нееднократно го отлъчват от църквата. Враговете му го наричат „антихрист“. Самият император вярва в своето висше предназначение, считайки се за новия Константин I Велики, приемник на цар Давид, наместник на Бога и повелител на света.

През 1229 година Фридрих II взема участие в Шестия кръстоносен поход (1228 – 1229), като се договаря с египетския султан Ал-Камил за предаването на Витлеем, Назарет и Йерусалим под опеката на християните за известен период. В Храма на Гроба Господен той си слага корона за крал на Йерусалим.

През 1239 година папа Григорий IX отлъчва императора от Църквата. Скоро към Рим тръгват императорските войски. В тази обстановка на 22 август 1241 година Григорий IX умира. През 1245 година Вселенският събор низлага Фридрих от императорския трон. С неговата смърт в разгара на войната с Ломбардската лига през 1250 година, италианската политика на германските императори и династия Хоенщауфен претърпява крах.

Фридрих остава един от големите дипломати и политици на своето време. Той остава известен с усилията си за подчиняване на Италия и Папството. Фридрих използва като база владенията си в Южна Италия и Сицилия, но усилията му за Обединена Италия под властта на германските императори се провалят. С края на династията Хоенщауфен активността на германските императори на Апенините и опитите за изграждане на централизирана империя са изоставени.

Златна сицилийска булаРедактиране

Златната сицилийска була (лат. Bulla Aurea) са три документа, представляващи единно цяло, дадени на 26 септември 1212 година в Базел от Фридрих II на краля на Бохемия Отокар I, с които се потвърждава неговото кралско звание и установява неговото наследяване, а така се даряват и ред привилегии. Названието си получава поради факта, че документите са скрепени със златен печат на краля на Сицилия с изображение на бик (лат. bula).

ЛичностРедактиране

Фридрих е един от най-образованите хора на своето време, знае гръцки, арабски и латински езици. В Италия Фридрих основава много училища. През 1224 година университетът в Неапол, където преподават не само християни, но и араби и евреи, свидетелства за веротърпимост, която е характерна за цялата политика на Фридрих II.

Фридрих проявява интерес към медицината и зоологията. Той въвежда задължително преподаване на анатомия за медиците и поощрява изучаването ѝ върху трупове. По негово предложение са преведени на латински език съчиненията на Авицена и „История на животните“ на Аристотел. Фридрих е автор на съчинението „За изкуството на лова със соколи“ (на латински: De arte venandi cum avibus)[2]:162. При двора на Фридрих се организират математически състезания, в които взема участие Фибоначи.

Със синовете си Енцо и Манфред Фридрих II създава сицилийско придворно училище по поезия и е предшественик на Данте Алигиери в създаването на литературен италиански език. Данте нарича Фридрих „баща на италианската поезия“.

Съществува легенда, че Фридрих не е умрял през 1250 година, а се е скрил, за да се яви, да реформира Църквата и да установи всеобщ мир и благоденствие.

БраковеРедактиране

ЛегитимниРедактиране

  • Първа съпруга: Констанца Арагонска (* 1179, † 23 юни 1222), женитба: 15 август 1209:
    • Хайнрих VII Хоенщауфен (1211, Сицилия, † 12 февруари 1242 в Мартирано, Калабрия), римско-немски крал (1220 – 1235), крал на Сицилия (1212 – 1217) и херцог на Швабия (1217 – 1235).
  • Втора съпруга: Йоланда Йерусалимска (1212, † 25 април 1228), женитба: 9 ноември 1225:
    • Маргарета (ноември 1226 – август 1227)
    • Конрад IV (25 април 1228 – 21 май 1254), херцог на Швабия (1235 – 1254), римско-немски крал (1237 – 1254), крал на Сицилия (Конрад I 1250 – 1254) и крал на Йерусалим
  • Трета съпруга: Изабела Английска (1214 – 1 декември 1241), женитба: 15 юли 1235:
    • Йордан (* 1236)
    • Агнес (*/† 1237)
    • Хенри Ото (18 февруари 1238 – май 1253)
    • Фридрих (1239/1240, умира млад)
    • Маргарета (1 декември 1241 – 8 август 1270), омъжва се за Албрехт II, ландграф на Тюрингия, маркграф на Майсен

Фридрих има връзка с Бианка Ланчия (ок. 1200/10 – 1230/46). Тя му ражда три деца:

Метреси и децаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Gunther Wolf. Frederick II. // Encyclopedia Britannica. 22 декември 2019. Посетен на 2 януари 2020. (на английски)
  2. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.

ЛитератураРедактиране

  • Kantorowicz Ernst, Frederick the Second. 1194 – 1250. New York: Frederick Ungar Publishing Co., 1957.
  • Канторовиц Ернст Х., Двете тела на краля. Изследване на средновековното политическо богословие. София: ИК „Лик“, 2004.
  • Павлович, П. Фридрих II Хоенщауфен и мюсюлманският илхад. История, 2004, № 1, 10 – 20.
  • Frederick II, Holy Roman Emperor (2004) [c. 1250]. The art of falconry: Being the De arte venandi cum avibus of Frederick II of Hohenstaufen. Translated and edited by Casey A. Wood & F. Marjorie Fyfe. Stanford: Stanford University Press. ISBN 978-0-8047-0374-1. OCLC 474664651
  • Вис Эрнст В., Фридрих II Гогенштауфен.
  • Hubert Houben: Kaiser Friedrich II. (1194 – 1250). Herrscher, Mensch, Mythos. Kohlhammer, Stuttgart u.a. 2008, ISBN 978-3-17-018683-5
  • Klaus van Eickels, Tania Brüsch: Friedrich II. Leben und Persönlichkeit in Quellen des Mittelalters. Artemis & Winkler, Düsseldorf 2000, ISBN 3-538-07093-8

Външни препраткиРедактиране