Отваря главното меню
Рисунката на експеримента на Томас Йънг, 1803
Дифракция
Дифракция на вълни върху водна повърхност

Дифракцията е отклонението на вълни от праволинейното им разпространение в пространството, проявявяващо се най-силно при дължина на вълната, близка до размера на някаква нееднородност на средата. Пример за дифракция е промяната в посоката на разпространение на вълната при преминаване през отвор. Дифракцията се наблюдава при всички вълни, независимо от техния характер. Най-добре изучена е дифракцията при светлинните и звуковите вълни. Дифракцията представлява интерференция на голям брой кохерентни вълни, затова тя не се различава принципно от явлението интерференция.

ИсторияРедактиране

За първи път ефектите на дифракцията са наблюдавани от Франческо Мария Грималди и публикувани през 1665 година. Исак Нютон също изследва това явление. През 1803 Томас Йънг прави известния си опит на интерференция от два близко разположени процепа. По-късно Огюстин-Жан Френел публикува през 1815 и 1818 година по-подробни изследвания и пресмятания, като по този начин дава подкрепата си за вълнавата природа на светлината. Кристиан Хюйгенс разработва първата вълнова теория за светлината.

Наблюдението на дифракция на електрони в 1927 година потвърждава съществуването на вълни на дьо Бройл.

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране