Кристиан Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс (на нидерландски: Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.
| Кристиан Хюйгенс Christiaan Huygens | |
|---|---|
| нидерландски учен | |
 | |
|
| |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност |
 Нидерландия |
| Научна дейност | |
| Област | Механика, физика, астрономия, математика |
| Образование | Лайденски университет |
| Учил при | Франс ван Схоотен, Джон Пел |
| Работил в |
Британското кралско дружество, Френската академия на науките |
| Повлиян | Рене Декарт, Франс ван Схоотен |
| Кристиан Хюйгенс в Общомедия | |
Хюйгенс е водещ учен на своето време. Работата му включва ранни телескопични изследвания на пръстените на Сатурн и откриването на неговия спътник Титан, както и изобретяването на часовниковото махало. Той публикува основни изследвания на механиката и оптиката и е пионер в работата на хазартните игри.
Съдържание
БиографияРедактиране
Произход и образованиеРедактиране
Роден е на 14 април 1629 година в Хага, Нидерландия, в богато и влиятелно семейство. Баща му е философ и дипломат, като сред неговите приятели са Галилео Галилей, Марен Мерсен и Рене Декарт. Майка му умира когато е на 8 години. Отрано показва талант за конструиране, като на 13-годишна възраст сам си прави струг. Не по-малко силна е склонността му към математиката, която е забелязана и поощрена от Рене Декарт. До 16 години учи с баща си и частни учители, основно логика, математика, механика, география, латински, френски, гръцки и италиански език. Научава се да свири на виола да гамба, лютня и клавесин. Освен това овладява фехтовка и езда. В периода 1645 – 1647 следва право и математика в Университета в Лайден, а от 1647 – 1649 в колежа в Бреда.
Научна дейностРедактиране
Научната си дейност започва с работи по класически проблеми в математиката. Занимава се с въпроси по определяне дължината на окръжността, елипсата и хиперболата. На 22-годишна възраст излиза първата му разработка „За определянето на дължината на окръжност“, което е съществен принос в теорията за определяне на отношението на дължината на окръжността към диаметъра ѝ (изчисление на числото „пи“). През 1657 е завършен и първият му голям труд, посветен на теорията на вероятностите – „За изчисленията в хазартните игри“. Хюйгенс публикува математически трактати и върху изследване на криви от втори ред: циклоида, логаритмична и верижна линия и др.
Работи заедно с Робърт Хук по установяването на постоянните точки на термометъра – точката на топене на леда и точката на кипене на водата.
През 1654 г. Хюйгенс концентрира вниманието върху конструкцията на телескопа – той усъвършенства обектива на астрономическата тръба, увеличава светлочувствителността ѝ и отстранява хроматичната аберация. Създаденият от него обектив, съставен от две вдлъбнато-изпъкнали лещи носи неговото име и до днес се използва като основен в конструирането на телескопи.
С усъвършенствания си телескоп, през 1655 г. открива спътника Титан на планетата Сатурн, определя периода на завъртането му и установява, че Сатурн е обкръжен от тънък пръстен. Тези изследвания са поместени в съчинението „Системата на Сатурн“ (1659), където е направено първото описание на мъглявината в съзвездието Орион и на линиите върху повърхността на Юпитер и Марс.
През 1656 г. Хюйгенс става известен с изследванията си върху махалото и с изобретяването и патентоването на първите часовници с махало, снабдени с пусков механизъм. Неговите изследвания върху махалото продължават и в по-късен етап от научната му дейност, когато формулира закони за гравитационното привличане. През 1661 г. посещава Лондон, за да се запознае с членове на Лондонското Кралско общество (Академия на науките) и да им представи резултатите от своите изследвания. Две години по-късно е избран за първия чуждестранен член на Обществото. През 1665 г., след основаването на Френската академия на науките, Хюйгенс е поканен в Париж за неин председател и заема поста от 1665 до 1681 г.
Около 1674 изобретява спиралната часовникова пружина, която не само заменя махалото в часовниците, но позволява и тяхната „минатюризация“. Френският майстор Тюре, възползвайки се от това откритие, изработва, а през 1675 и патентова първият джобен часовник.
През 1680 г. ученият работи върху създаването на „планетна машина“ (праобраз на съвременния планетарий), за чиято конструкция разработва пълна теория на верижните (или непрекъснати) дроби. Изследва, също така, проблеми на оптиката. През 1681 – 1687 г. шлифова обективи с огромни фокусни разстояния – 37, 54 и 63 м; конструира окуляр, който е наречен на негово име и е използван и днес. Цикълът от трудове по оптика намира завършен вид в знаменития му „Трактат за светлината“ (1690 г.), където е изложена вълновата теория на светлината. Към трактата във вид на приложение е добавено разсъждението „За причините на теглото“, в което Хюйгенс е на крачка от откриването на закона за всеобщото привличане.
Последни годиниРедактиране
В последните години от живота си Хюйгенс работи върху трактата „Космотеорос“, издаден посмъртно през 1698 г., в който разсъждава върху теорията за множеството на световете и тяхната обитаемост. Според Хюйгенс живот има не само на Земята, но и на други планети, като формите му са подобни на земния.
Кристиан Хюйгенс умира на 8 юли 1695 година в Хага на 66-годишна възраст.
ПроизведенияРедактиране
- 1649 – De iis quae liquido supernatant (непубликувана)[1]
- 1651 – Cyclometriae[2]:102
- 1651 – Theoremata de quadratura hyperboles, ellipsis et circuli
- 1654 – De circuli magnitudine inventa
- 1656 – De Saturni Luna observatio nova[3]
- 1656 – De motu corporum ex percussione, публикувана чак през 1703[4]
- 1657 – De ratiociniis in ludo aleae
- 1659 – Systema saturnium
- 1659 – De vi centrifuga, публикувана през 1703
- 1673 – Horologium oscillatorium sive de motu pendularium
- 1684 – Astroscopia Compendiaria tubi optici molimine liberata
- 1685 – Memoriën aengaende het slijpen van glasen tot verrekijckers
- 1686 – Old на нидерландски: Kort onderwijs aengaende het gebruijck der horologiën tot het vinden der lenghten van Oost en West[5]
- 1690 – Traité de la lumière
- 1690 – Discours de la cause de la pesanteur
- 1691 – Lettre touchant le cycle harmonique (Rotterdam)
- 1698 – Cosmotheoros
- 1703 – Opuscula posthuma, включваща:
- De motu corporum ex percussione
- Descriptio automati planetarii
- 1724 – Novus cyclus harmonicus (Leiden, посмъртно издание)
- 1728 – Christiani Hugenii Zuilichemii, dum viveret Zelhemii toparchae, opuscula posthuma ... (pub. 1728) Alternate title: Opera reliqua, concerning optics and physics[6]
ИзточнициРедактиране
- ↑ L, H. Christiaan Huygens, Traité: De iis quae liquido supernatant. // Nature 76 (1972). 1907. DOI:10.1038/076381a0. с. 381.
- ↑ Yoder, Joella. A Catalogue of the Manuscripts of Christiaan Huygens including a concordance with his Oeuvres Complètes. BRILL, 17 май 2013. ISBN 9789004235656. Посетен на 12 април 2018.
- ↑ Audouin, Dollfus. Christiaan Huygens as telescope maker and planetary observer. // Titan – from discovery to encounter. Noordwijk, Netherlands, ESA Publications Division, 2004. ISBN 92-9092-997-9. с. 115 – 132.
- ↑ Huygens, Christiaan. Christiaan Huygens' The Motion of Colliding Bodies. // Isis 68 (4). 1977. с. 574 – 597.
- ↑ Christiaan Huygens, Oeuvres complètes. Tome XXII. Supplément à la correspondance. // Digitale Bibliotheek Voor de Nederlandse Lettern.
- ↑ Yoeder, Joella. Christiaan Huygens' Great Treasure. // Tractrix 3. 1991. с. 1 – 13.
