Дие или Тайя (на чешки: Dyje; на немски: Thaya[2]) – река в Австрия (провинция Долна Австрия) и Чехия (Южноморавски край), десен приток на Морава (ляв приток на Дунав). Дължина 235,4 km (с дясната съставяща я река Австрийска Тайя 311 km), площ на водосборния басейн 12 772 km²[3].
Названието на реката произхожда от илирийски, където Дуяс означава „кипяща река“[4].
Река Дие се образува при австрийския град Раабс ан дер Тайя, на 401 m н.в. от сливането на двете съставящи я реки Моравска Дие (68 km, лява съставяща) и Австрийска (Немска) Тайя (75 km, дясна съставяща), водещи началото си от южните части на Чешко-Моравското възвишение. По цялото си протежение Дие тече в дълбоко врязана долина (на отделни места височината на бреговете ѝ достига до 100 m) през южните части на възвишението, като неколкократно навлиза ту на чешка, ту на австрийска територия, а в отделни участъци служи за граница между двете държави. В най-долното си течение завива на юг и се влива отдясно в река Морава (ляв приток на Дунав), на 148 m н.в., на 3 km източно от австрийския град Хоенау[3].
На юг водосборният басейн на Дие граничи с водосборните басейни на реките Цайя (десен приток на Морава), Гьолерсбах и Камп (леви притоци на Дунав), на запад и север – с водосборния басейн на река Елба (от басейна на Северно море), а на изток – с водосборните басейни на реките Ромже, Гана, Кийовка и други по-малки, десни притоци на Морава. В тези си граници площта на водосборния ѝ басейн възлиза на 12 772 km², което представлява 47,77% от водосборния басейн на река Морава. Основни притоци: леви – Моравска Дие (68 km), Желетавка, Евишовка, Свратка (174 km); десни – Австрийска (Немска) Тайя (75 km), Пулкау (52 km)[3].
Характерният ландшафтен профил на долината на реката е способствал за изграждането на многочислени средновековнизамъци и крепости. В по-късно време реката е използвана за по-мащабни стопнаски цели и по поречието ѝ са изградени няколко язовира и водохранилища.
↑Heinz Wiesbauer und Manuel Denner: Feuchtgebiete – Natur und Kulturgeschichte der Weinviertler Gewässer, Wien 2013 (herausgegeben vom Bundesministerium für Land – und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft und dem Amt der niederösterreichischen Landesregierung, Abteilung Gewässerbau)