Длъбочица (община Крива паланка)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кривопаланско. За селото в Кумановско вижте Длъбочица (община Старо Нагоричане).



Длъбочица
Длабочица
— село —
Поглед на Длабочица.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
42.2° с. ш. 22.2° и. д.
Длъбочица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Географска област Славище
Надм. височина 722 m
Население 144 души (2002)
Пощенски код 1333
Длъбочица в Общомедия

Длъбочица или Дълбочица (на македонска литературна норма: Длабочица) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Славище на Бащевската река, на 7 километра западно от общинския център Крива паланка.

ИсторияРедактиране

В края на XIX век Длъбочица е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Длъбочица е населявано от 500 жители българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Длъбочица има 576 българи екзархисти.[2]

През ноември 1906 година селото (общо 69 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Длъбочица не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

По време на Първата световна война Дълбочица има 544 жители.[5]

В 1928 година е построена църквата „Свети Никола“.

В 1961 година в селото има 510 жители, а според преброяването от 2002 – 144, всички македонци.

ЛичностиРедактиране

Родени в Длъбочица
  •   Станойко Атанасов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, зидар, 4 рота на 10 прилепска дружина, 3 рота на 11 серска дружина[6]
  •   Андон Симеонов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, зидар, 3 рота на 11 серска дружина[7]
  •   Мите Спасов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, работник, 2 рота на 2 скопска дружина[8]
  •   Теодоси Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[9]
Починали в Длъбочица
  •   Александър Иванов Пипонков, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[10]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София, 1995, с. 495, 499.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 845.
  5. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29.“, archived from the original on 2014-04-07, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 2021-02-14 
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 70.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 612.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 627.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 680.
  10. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 39