Отваря главното меню
Славището край Крива паланка
Носия от Източното Славище, Подмочански етнографски музей

Славище (или Славищко поле, често членувано Славището, на македонска литературна норма: Славиште) е котловина и историко-географска област в крайната североизточна част на Северна Македония.

Областта обхваща средното течение на река Крива река между планините Герман от север и Осоговска от юг. На изток Славището граничи през Деве баир с областта Каменица в България, а на запад с областта Средорек.

В Славището влизат около 30 села от общините Ранковце, Крива паланка и Кратово.[1]

Съдържание

История и етимология на иметоРедактиране

В грамота на император Василий II Българоубиец от XI век се споменава τὴν Σλαβίστην. В 1321 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава и по Славиштоу. В 1683 година в дневника на Арсений III Черноевич се споменава въ Славиштком полю. Според академик Иван Дуриданов етимологията на първоначалната форма * Славишти произхожда от личното име Слав, като предполага че Славишти, тоест „Славовци“ е означавало първоначално заселището на голям род с обширни владения.[2]

НосияРедактиране

Женската носия в Славището носи характерните белези на шопските носии – равно скроена бяла платнена кошуля и шаяк от черна клашня, дълъг до под колената, с къси ръкави, украсен на гърдите и на ръкавите с апликации от вълнени гайтани и сърма. Поясът е от вълнено и конопено пругасто – шарена тъкан, а скутът, наричан скутача е декориран с всички шарки, между които има и китки од сърмени конци. Зимно и празнично облекло е безръкавно джубе, дълго до колената, от черна клашня, с украси от гайтани и сърма.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Кънчов, Васил. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169.