Дмитрий Пригов
Дмитрий Александрович Пригов е руски поет, художник и скулптор, един от създателите на руския концептуализъм.[1][2]
| Дмитрий Пригов | |
| руски художник и поет | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Ново Донско гробище, Русия |
| Националност |  Русия |
| Работил | поет, художник, скулптор |
| Литература | |
| Период | 1957 – 2007 |
| Награди | Пушкинска награда (1993) „Борис Пастернак“ (2002) |
| Уебсайт | prigov.ru |
| Дмитрий Пригов в Общомедия | |
Биография и творчество
редактиранеРоден е в Москва, където прекарва целия си живот. Учи в Строгановския художествен институт, откъдето е изгонен след критиките на Хрушчов срещу формалистите и абстракционистите. По-късно се завръща в института и завършва през 1967 г.
Започва да пише през 1957 г. Прочува се още преди да е издал официално и едно стихотворение. Първата му книга е издадена през 1990 г. През същата година филмът „Пригов – поет и бунтар“ е показан няколко пъти по съветската телевизия. Известен е също със своите инсталации, скулптури и рисунки. Наричан е „царят на химикалката“, заради своите рисунки с химикалка. Според неговото твърдение, той е автор на повече от 35 000 творби[3][2].
През 1990 година посещава България на Празниците на изкуствата Аполония. Негови стихотворения са неколкократно публикувани в списание „Факел“ и други български издания.
Умира в нощта на 16 юли 2007 г.[4] в 23-а московска болница след инфаркт на миокарда.
Участие в организации
редактиране- Член на Съюза на художниците на СССР (1975)
- Член на Съюза на руските писатели (септември 1991)
- Член на Руския ПЕН център (1991)
Авторски изложби
редактиране- 2003 – „Мягко“. Галерея Петра Войса, Москва.
- 2006 – „Монстрология“. Галерея Петра Войса, Москва.
- 2008 – „Граждане! Не забывайтесь, пожалуйста!“. Московский музей современного искусства, Москва.
- 2011 – „Дмитрий Пригов: Дмитрий Пригов“. Ермитаж, в рамките на 54-то Венецианско биенале на съвременното изкуство, Венеция.
- 2014 – „Дмитрий Пригов. От ренессанса до концептуализма и далее“. Третяковска галерия, Москва.
- 2015 – „Дмитрий Пригов: в диалоге с авангардом. К 75-летию со дня рождения“. Държавен руски музей.
- 2017 – „Пригов. Москвадва“. Центр Гиляровского, Москва.
Филмография (актьор)
редактиране- 1990 – Такси-блюз
- 1998 – Хрусталёв, машину!
- 2002 – Шоссе Энтузиастов
Дискография
редактиране- 2002 – Сергей Летов, Алексей Борисов, Д. А. Пригов. Концерт в О. Г. И. „Отделение Выход“
- 2002 – Три О и один Д. А. Пригов. „ХОР Рекордз“
- 2007 – Дмитрий Александрович Пригов. Избранное. Читает автор. „1С“
Външни препратки
редактиране- Произведения на Дмитрий Пригов в
Моята библиотека - ((ru)) Личен сайт на Пригов Архив на оригинала от 2020-11-05 в Wayback Machine.
- Александър Кьосев, „Сълзи за хералдическата душа“ Архив на оригинала от 2022-07-04 в Wayback Machine., в. „Сега“, 21 юли 2007
- Дмитрий Пригов, „Талантът за осъществяване на таланта“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., превод Надя Попова, сп. „Факел“, 2002
- Дмитрий Пригов, „Тероризъм с човешко лице“ Архив на оригинала от 2016-03-06 в Wayback Machine., превод Надя Попова, сп. „Факел“, 2002
- Магдалена Костова-Панайотова, „Пригов като Пушкин (В памет на Дмитрий Пригов)“, електронно списание LiterNet, 23.07.2007, № 7 (92)
- Магдалена Панайотова, „Пригов като Пригов или за маските и лицата“ Архив на оригинала от 2024-07-20 в Wayback Machine., електронно списание Littera et lingua, бр. 3, есен 2006
Източници
редактиране- ↑ Dmitri Prigov, leader of conceptualist school, dies at age 66, AP via International Herald Tribune, 16 July 2007.
- ↑ а б "Dmitri Prigov, 66, Poet Who Challenged Soviet Authority, Dies", New York Times, 20 July 2007.
- ↑ Дмитрий Александрович Пригов: Проект закрыт. Ведомости, № 130 (1904), 17 июля 2007.
- ↑ Дмитрий Бавильский: Всех живущих прижизненный друг // Взгляд, 2007-07-16. Архивиран от оригинала на 2016-04-11.