Дмитрий Дмитриевич Прохоров е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Дмитрий Прохоров
руски офицер
Роден
Владимирска губерния, Русия
Починал

БиографияРедактиране

Роден е на 9 октомври 1827 г. във Владимирска губерния, Русия в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва I-ви московски кадетски корпус и започва действителна военна служба със звание прапоршчик в Лейбгвардейския волински полк (1845).

Служи последователно в Лейбгвардейския павловски полк (1861 – 1963); командир е на XI-ти псковски пехотен полк (1863 – 1966), Лебгвардейския волински полк (1866 – 1873), II-ра стрелкова бригада на III-та гвардейска пехотна дивизия (1873 – 1876). Генерал-лейтенант от 1876 г.

Руско-турска война (1877 – 1878)Редактиране

 
Паметник, посветен на боя при с. Аязлар

Командир на I-ва пехотна дивизия от състава на Русчушкия отряд. Участва в действията срещу Източондунавската османска армия. В битката при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой на 10/22 август 1877 г. като началник на Поповската позиция заема височините при с. Аязляр (дн. Светлен). Отстоява позицията срущу превъзхождащия го по сили противник. Награден със Златно оръжие „За храброст“ и Орден „Свети Георги“ IV ст.

На 16/28 януари 1878 г. дивизията на генерал-лейтенант Прохоров освобождава гр. Разград.

След войнатаРедактиране

Продължава службата в Руската армия. Присвоено му е званието „Почетен гражданин на Разград“. Умира скоропостижно на 15 декември 1881 г.

ИзточнициРедактиране

  • Луганин, История л.-гв. Волынского полка, т. 2-й, стр. 83, 88, 89 – 91.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Прохоров, Дмитрий Дмитриевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.