Добро̀вени (на македонска литературна норма: Добровени) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Добровени
Добровени
— село —
Изглед на селото
Изглед на селото
40.9497° с. ш. 21.6014° и. д.
Добровени
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаНоваци
Географска областПелагония
Надм. височина724 m
Население18 души (2002)
Пощенски код7225
МПС кодBT
Добровени в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в долината на река Църна, там където се срещат Пелагония и Мариово, югоизточно от град Битоля.

 
Хоро в Добровени през Първата световна война
 
Църквата „Свети Димитър“ в Добровени
 
Селяни от Добровени в народни носии, 1918 г.

В XIX век Добровени е чисто българско село в Леринска кааза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииДобровина като българско село.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добровени (Доброяни) има 225 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добровени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 36 къщи.[3]

Христо Силянов пише за Добровени:

По нравъ, говоръ и носия, добровенци и нѣколкото съседни нему, около завоя, села се приближаватъ къмъ мориховскитѣ и доста рѣзко се различаватъ отъ леринскитѣ.

Добровенци сѫ рѣдко весели бедняци. Тѣ нѣматъ нищо - кѫщитѣ и земята сѫ бегски. Смѣхътъ, сърдечен и поривист, е оставилъ постояненъ отпечатъкъ на подвижнитѣ имъ лица.

...Добровенци не носятъ потури и минтани, а широки беневреци, които се връзватъ низко, домашна отркита риза и широкъ халатъ, дълъгъ до надъ колѣнетѣ. И беневрецитѣ и халатитѣ все сѫ от сиво-пепелява вълнена материя. Около фесофетѣ си овиватъ дълги шалове като чалми.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добровени има 288 българи екзархисти.[6] На 5 септември 1905 година селото е нападнато от гръцки андарти, като четирима местни жители са отвлечени.[7]

В селото се намира Сръбско военно гробище от Първата световна война.

Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[8]

Личности

редактиране
Родени в Добровени
  1. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
  4. Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 101.
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 212-213.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 ноември 2007