Отваря главното меню

Дине Клюсев или Клюсов, Клюсето, наричан Екшисулията[1], е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Дине Клюсов
български революционер
Роден
Починал

БиографияРедактиране

 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Клюсев (30-и в първата колона)

Дине Клюсов е роден в село Горно Върбени (Екши Су), Леринско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Става член на ВМОРО през 1896 година. Участва в организирани канали за пренос на оръжие с турците Сайдаа от Муралар, Сефадин от Кайляри и Сульо от Палеор, който обаче е разбит и Клюсов е принуден да мине в нелегалност[2].

Влиза в терористична група заедно с Христо Иванов Майсторчето от Лерин, Геле и Петре Попови от село Търсие, Дзоле Стойчев от Баница, Тане Стойчев и Доре Минчев от село Горничево[3] От 1902 година е четник и подвойвода в четата на Марко Лерински. Дине Клюсов заедно с Ламбо Василев и Циле Мицков правят опит да разбият турците, обкръжили четата на Марко Лерински в Пътеле през юни 1902 година. Акцията се проваля, а Ламбо Василев, Дине Клюсов и Тошо Ильо Ничков от Пътеле се прехвърлят в Костурско, където се събират с оцелелите четници на Марко Лерински и формират чета под водачеството на Андрея. Ламбо, Дине, Циле Календжиев от Пътеле, Ташо Кочев, Насе Бисерин и Наце Гьорев от Церово, Леко Джорлев и Ване Попов от Неокази се отправят към Воденско, за да пресрещнат и да се присъединят към върховистката чета на Анастас Янков. След смъртта му на 13 юни 1902 година го замества като войвода в Леринско.

На 28 септември 1902 четата на Клюсов е предадена и обкръжена в махалата на село Крушоради (днес Ахлада) Юруково. След целодневно сражение Клюсов и трима негови четници - Ване Попов от Неокази, Кръсто Торбанов от Сетина, и Найдо от Добровени, се самоубиват, за да не бъдат заловени.[4][5][6]

Неговата смърт е разказана в пиесата на Христо Настев „Как умира македонския четник“, представена на 18 февруари 1939 година в Македонския дом във Варна.

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.36
  2. Илюстрация Илинден, бр.108, стр.10-11
  3. Спомени на Георги Попхристов [1]
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 78.
  5. Македонски научен институт
  6. Илюстрация Илинден, 1941, книга 129, стр. 12