Добровища
Добровища или Добровци (на гръцки: Σκαφιδιά, Скафидия, до 1927 година Δοβροβίστα, Довровиста[1]) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Кукуш, област Централна Македония.
| Добровища Σκαφιδιά | |
| — село — | |
  Добровища  Добровища  Добровища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
География
редактиранеСелото е било разположено северозападно от град Кукуш (Килкис), на 3 km южно от село Дойран, на река Гьолая в края на Владайския проход.[2]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от фамилното име Добров от личното име Добро и съответства на чешкото селищно име Dobrovice.[3]
В Османската империя
редактиранеВ XIX век Добровища е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя, вероятно малък чифлик.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добровци (Dobrovtzi) е посочено като селище с 5 домакинства, като жителите му са 22 българи.[5]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Добровца (Добреч) като село с 6 български къщи.[6]
В Гърция
редактиранеСлед Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В преброяването от 1913 година е отбелязано без население, а в това от 1920 година не се споменава. През 20-те години е обновено от гърци бежанци и през август 1927 година е прекръстено на Скафидия. Малко по-късно е напуснато от жителите си.[4]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 0[4] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 25 юли 2024 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 84. (на македонска литературна норма)
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 185.
- ↑ а б в Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 160 – 161.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 278-279. (на руски)