Отваря главното меню

Добромири (на македонска литературна норма: Добромири) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Добромири
Добромири
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.0694° с. ш. 21.4558° и. д.
Добромири
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Новаци
Географска област Пелагония
Надм. височина 576 m
Население 345 души (2002)
МПС код BT
Добромири в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на около 15 километра източно от град Битоля.

ИсторияРедактиране

В XIX век Добромири е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1886 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добромиръ има 416 жители, всички българи християни.[2]

На 9 юли 1905 година чета на ВМОРО, начело с войводата Трайко Краля, измъчва и убива пет патриаршистки жители на Добровени - Стоян Илиев, Карамфил Николов, Димо Йосифов, Христо Илиев и Трифон,[3] и в селото пристигат гръцките дипломати Филипос Кондогурис и Ламброс Коромилас.[4]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добромири има 216 българи екзархисти.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 345 жители, от тях 344 македонци и един влах.[6]

Националност Всичко
македонци 344
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

Родени в Добромири

БележкиРедактиране

  1. Цркви. // visitpelagonia.mk. Посетен на 26 февруари 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
  3. Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, pp. 116 - 117.
  4. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г..
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 166-167.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 36.