Добромири
Добромири (на македонска литературна норма: Добромири) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
| Добромири Добромири | |
|---|---|
| — село — | |
 Изглед на селото | |
  Добромири | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 576 m |
| Население | 345 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Добромири в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в западните склонове на Селечката планина на около 15 километра източно от град Битоля.
История редактиране
В XIX век Добромири е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е изградена в 1886 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добромиръ има 416 жители, всички българи християни.[2]
На 9 юли 1905 година чета на ВМОРО, начело с войводата Трайко Краля, измъчва и убива пет патриаршистки жители на Добровени - Стоян Илиев, Карамфил Николов, Димо Йосифов, Христо Илиев и Трифон,[3] и в селото пристигат гръцките дипломати Филипос Кондогурис и Ламброс Коромилас.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добромири има 216 българи екзархисти.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 345 жители, от тях 344 македонци и един влах.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 344 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
-
Гъркоманин от Добромири, убит от българския войвода Димко Сарванов
-
Убитите в Добромири на 9 май 1905 г. от войводата Трайко
Личности редактиране
- Родени в Добромири
Яни Бошев, български опълченец, ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[7]
Бележки редактиране
- ↑ Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 26 февруари 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 237.
- ↑ Official documents concerning the deplorable condition of affairs in Macedonia, Constantinople, At the printing press of the Patriarchate, 1906, pp. 116 - 117. // Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 2013-03-02.
- ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 2 март 2013 г.[неработеща препратка]
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-04
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.