Добро и зло е дихотомия във философията, етиката и религията и същевременно нормативно-оценъчна философска категория, относима към оценка на социалните явления, действията и мотивите на човека, и означава в обобщена форма, от една страна дължимото и нравствено позитивното, и обратното – нравствено негативното и осъдимото. [1][2].

Христос и дявола – класически символи за дихотомията между добро и зло.
(Изкушение Господне. Ари Шефер, 1854 г.)

Отделни религиозни системи, като авраамическите и манихейството, които са изпитали влиянието на зороастризма, възприемат дихотомията на добро и зло като антагонистичен дуализъм, в борбата между които злото трябва да бъде победено.

Идея за добротоРедактиране

Въпросът за доброто е централен за етиката. В определени исторически епохи то се схваща като постигане на чест и слава.[3] В тези времена доброто се вижда и в постигане на щастие.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Paul O. Ingram, Frederick John Streng Buddhist-Christian Dialogue: Mutual Renewal and Transformation. University of Hawaii Press, 1986. P. 148 – 149.
  2. Дробницкий О. Г. Добро и зло Архив на оригинала от 2014-10-21 в Wayback Machine. // Большая советская энциклопедия: В 30 т. – М.: „Советская энциклопедия“, 1969 – 1978.
  3. Видева, Недялка, Горанов, Петър. Етика. София, Философска фондация „Минерва“, 1994. ISBN 954-8318-02-4. с. 55 – 64.