Долап (дем Долна Джумая)

Долап (на гръцки: Σαρακατσαναίικο, Саракацанейко, катаревуса Σαρακατσαναίικον, Саракацанейкон, до 1927 година Δολάπ, Долап[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия) на област Централна Македония с има 58 жители (2001).

Долап
Σαρακατσαναίικο
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Сярско поле
Надм. височина 32 m
Население 58 души (2001)

ГеографияРедактиране

Долап е разположено на 28 километра северозападно от град Сяр (Серес) и на 2 километра южно от Долна Джумая (Ираклия) в Сярското поле.

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е диалектното долапь, градинарски уред за поливане > от турското dolap.[2]

В Османската империяРедактиране

В края на XIX век Долап е малко чифлигарско селище, населено с власи-каракачани.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Долап чифлик (Dolap-tchiflik) е посочено като селище в Сярска каза с 6 домакинства, като жителите му са 26 българи.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долап чифлик (Dolap-chiflik) живеят 120 гърци.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Долап е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е завзето от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година е прекръстено на Саракацанейко, в превод каракачанско.

ЛичностиРедактиране

Родени в Долап
  •   Петър Илиев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Седма кумановска дружина[6]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 114.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 315 и 845.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 315.