Долна Джумая, Баракли Джумая, Байракли Джумая или Сярска Джумая (на гръцки: Ηράκλεια, Ираклия, до 1926 година Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή, Джумая Байракли,[2] на арумънски: Giumala de Jos) е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. Градчето има 3551 жители според преброяването от 2001 година.

Долна Джумая
Ηράκλεια
Централният площад с църквата „Успение Богородично“
Централният площад с църквата „Успение Богородично“
Гърция
41.1831° с. ш. 23.2819° и. д.
Долна Джумая
Централна Македония
41.1831° с. ш. 23.2819° и. д.
Долна Джумая
Сярско
41.1831° с. ш. 23.2819° и. д.
Долна Джумая
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемДолна Джумая
Географска областСярско поле
Площ14,345 km²[1]
Надм. височина39 m
Население3786 души (2011 г.)
264 души/km²
Пощенски код624 00
Телефонен код2325
Долна Джумая в Общомедия

География редактиране

Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, близо до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).

История редактиране

Етимология редактиране

Името идва от турското cumaya, място за пазар в петък.[3]

В Османската империя редактиране

През XIX век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в Серския санджак на Османската империя. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес Благоевград. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) съседното село Баракли

е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.[4]

Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали – т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на Москополе през XVIII век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.[5]

В 1877 година британският офицер Джеймс Бейкър („Европейска Турция“) пише:

Минах през един много хубав град, наречен Баракли Джумая, разположен в центъра на равнината и населен главно с българи – християни.[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джумая (Djoumaa) е посочено като селище в Сярска каза с 315 домакинства със 140 жители мюсюлмани, 700 българи и 140 власи.[7] В Демирхисарска каза е посочено селище Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa) с 383 домакинства и 1380 жители българи.[8]

 
„Пазар в Долна Джумая. Сред българите има двама арумъни в бяла носия“. Снимка от 1890 година от „Аромъне“ на Густав Вайганд

В 1891 година Георги Стрезов пише за паланката:

Джумая Баракли или Долна Джумая е паланка на З от Сяр, 4 часа разстояние. Лежи в съвсем равно и твърде плодородно поле. Струма носи налей и всяка година периодически го наводнява. Поради изпаренията, които излизат от Бутковското езеро, климатът наоколо не е никак здрав. Преди 60 години Джумая била чифлик от 25 къщи; оттогаз взела да расте твърде бързо; сега наброява до 1000 къщи с 8000 жители. Заедно с това и търговията взела да напредва от ден на ден. Това накарало да притекат много власи, които броят до 150 къщи. Допреди няколко години Джумая политически била под Сяр и под Валовища. Под Сяр била влашката махала, северната; под Валовища била българската, южната. Двете махали са разделени чрез една доста широка улица, която пресича градеца надлъж. Макар и да е чисто български този градец, българщината се намира в съвсем незавидно положение. Едва се поддържа едно взаимно училище с 60 ученика. Гърците наопаки си имат четверокласно и взаимно училище с 545 ученика; имат и девическо училище със 160 ученика. Учители и учителки са 12. Взаимните гръцки училища имат доход 150 л. т. на година от един капитал 1000 л. т., посветен от гражданина влах Папульо.[9]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Долна Джумая и пише:

Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вземание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Сярско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.[10]

В 1892 – 1893 година директор на гръцкото училище в града е Димитриос Даманис.[11] От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава Тодор Попхристов.[12]

„ Слѣдъ 3 1/2 часа ездене стигнахме въ Джумая и, понеже нѣмахъ никаква прѣпорѫка, останахъ въ хана. Слѣдъ обѣда, въ който взе участие и придружвача-мухамеданинъ, при все че бѣше байрама имъ, дойдоха да ни посѣтятъ българскитѣ учители, които ме познаваха само по името. Посѣтихъ и азъ училището имъ и направихъ нѣколко снимки, слѣдъ това се разположихъ съ нѣколко господа подъ сѣнкитѣ на дърветата при едно кафене.

Слѣдъ малко врѣме дойдоха и гръцкитѣ учители, които се разположиха и тѣ близо до насъ. Единъ отъ тѣхъ извади единъ гръцки вѣстникъ и почна да чете на високо една статии, въ която се излагаше, че съмъ дошелъ въ Македония да пропагандирамъ за въ полза на ромѫнетѣ, да възбуждамъ населението и др. подобни работи. Гръцкитѣ вѣстници започнаха да се занимаватъ съ мене и да ме клеветятъ прѣдъ турското правителство още като бѣхъ въ Солунъ. Тѣ съобщиха напримѣръ, че съмъ ималъ апаратъ и снимамъ укрѣпленията около Солунъ, че съмъ шпионинъ и като такъвъ трѣбвало да ме изгонятъ и пр.

Като свърши гръцкия учитель статията, азъ се явихъ прѣдъ него и му се прѣдставихъ, върху което тѣ се зачудиха. Помолиха ме да сѣдна и имъ обяснихъ смѣшното изъ статията. Господинътъ, който четѣше вѣстника, бѣ лѣкарь, свършилъ въ Германия и владѣеше доста добрѣ нѣмския езикъ. Той се увѣри, че съмъ чистъ нѣмецъ и съ това се възтанови послѣ външно едно приятелско сношение; при все туй, слѣдъ нѣколко врѣме въ солунския гръцки вѣстникъ се яви едно съобщение отъ Джумая, че основно сѫ открили намѣренията ми и вслѣдствия на това на слѣдующия день съмъ си отпѫтувалъ.

Главната маса отъ населението е българско, нѣщо 3000 души на брой, аромѫне има 1000 души, турци 250 души, цигане и мухамедане 750 души. Гърци нѣма никакъ, при все че иматъ училище съ 11 учители и учителки отъ българско и аромѫнско произхождение.[13]

Българетѣ иматъ само двама учители, но числото на ученицитѣ постоянно се увеличава въ ущърбъ на гърцитѣ.

За чудение е кавъ аромѫнетѣ сѫ се рѣшили да останатъ тукъ въ тази равнина. Повечето отъ тѣхъ сѫ търговци, ханджии и занаятчии. Тѣзи тукъ аромѫне, както и онѣзи въ Демиръ-Хисаръ, които сѫ нѣщо 500 души, и въ Нигрита, сѫщо толкозъ на брой, произлизатъ отъ западнитѣ села на Пиндъ.“[14]

Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в Сѣрска Джумая (Баракли-Джумая, Долна Джумая) живеят 6050 души, от които 4100 българи, 400 турци и 1250 власи и 300 цигани.[15]

По голямата част от населението на паланката е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Байракли Джумая се състои от 320 българи екзархисти и 3232 българи патриаршисти гъркомани, 15 гърци, 1386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.[16]

На 12 януари 1907 година андартският капитан Стерьос Влахвеис и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.[17]

На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).[18]

 
Гимназията в Долна Джумая
 
Централният площад с кметството

Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители – 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали – Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е градинарството. Край селището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени чаркове, изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20] Градчето е освободено от четата на Яне Сандански на 23 – 24 октомври 1912 година.[21]

В Гърция редактиране

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват.[22]

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци – 112 бежански семейства с 438 души.[23] В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град Хераклея Синтика (произнасян на новогръцки Ираклия).[24]

Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“,[25] власи, цигани, гагаузи, тракийски гърци, понтийски гърци, малоазиатски гърци и каракачани.[26]

Прекръстени с официален указ местности в дем Долна Джумая на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Алтънджи Азмак[27] или Алкинджи Азмак[28] Άλκιντζί Άσμάκι[29] Месада Μεσάδα мочурище[27] на И от Долна Джумая и на З от Баракли[28] при местността Додовите тополи; от турското altıncı azmak, „златарско мочурище“[28]
Кара Чали[28] Καρά Τσαλί Ангатия Άγκαθιά[29] местност на СИ от Долна Джумая[28]
Мангалка[28] Μαγκάλια Псистариес Ψησταριές[29] местност на СЗ от Долна Джумая и на СИ от Хазнатар[28]
Златков чифлик[30][31] Τσιφλίκι Ктима Κτήμα[29] чифлик на СЗ от Долна Джумая и на С от Хазнатар[31]

Личности редактиране

В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер Борис Гайгуров, българският църковен деец Стоян Гайгуров, българските революционери Алеко Василев (Алеко паша), Ангел Коларов и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет Йоргос Кафтандзис, андартският капитан Стерьос Влахвеис. Гръцкият политик Менелаос Влахвеис е по произход от Долна Джумая.

Литература редактиране

Бележки редактиране

  1. dlib.statistics.gr
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
  4. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 99.
  5. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.
  6. Бейкър, Джеймс. Европейска Турция. София, Издателска къща „Иван Вазов“, 1994. ISBN 954-604-014-2. с. 269.
  7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
  9. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 848.
  10. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 137.
  11. Δαμάνης Δημήτριος (1858 - 1923) // Δήμος Σερρών. Посетен на 27 юни 2014.
  12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 144.
  13. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 219.
  14. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
  15. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  16. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
  17. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
  18. Σαν σήμερα... 06/07 // aposerres.gr. Архивиран от оригинала на 2016-04-05. Посетен на 1 юли 2014.
  19. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
  21. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 118.
  22. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 196.
  23. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  24. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  25. Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.
  26. Ηράκλεια. Παρουσίαση Δήμου. Πολιτισμός // Архивиран от оригинала на 2019-11-15. Посетен на 2018-09-29.
  27. а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 69.
  28. а б в г д е ж По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  29. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  30. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 220.
  31. а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.