Долна Джумая
Долна Джумая, Баракли Джумая, Байракли Джумая или Сярска Джумая (на гръцки: Ηράκλεια, Ираклия, до 1926 година Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή, Джумая Байракли,[2] на арумънски: Giumala de Jos) е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. Градчето има 3551 жители според преброяването от 2001 година.
| Долна Джумая Ηράκλεια | |
|---|---|
 Централният площад с църквата „Успение Богородично“ | |
  Долна Джумая  Долна Джумая  Долна Джумая | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Площ | 14,35 km²[1] |
| Надм. височина | 39 m |
| Население | 3551 души (2001) |
| Пощенски код | 624 00 |
| Телефонен код | 23250-2 |
| Долна Джумая в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град Сяр (Серес) в Сярското поле, близо до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Името идва от турското cumaya, място за пазар в петък.[3]
В Османската империяРедактиране
През XIX век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в Серския санджак на Османската империя. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес Благоевград. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) съседното село Баракли
| „ | е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.[4] | “ |
Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали – т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на Москополе през XVIII век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.[5]
В 1877 година британският офицер Джеймс Бейкър („Европейска Турция“) пише:
| „ | Минах през един много хубав град, наречен Баракли Джумая, разположен в центъра на равнината и населен главно с българи - християни.[6] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джумая (Djoumaa) е посочено като селище в Сярска каза с 315 домакинства със 140 жители мюсюлмани, 700 българи и 140 власи.[7] В Демирхисарска каза е посочено селище Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa) с 383 домакинства и 1380 жители българи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише за паланката:
| „ | Джумая Баракли или Долна Джумая е паланка на З от Сяр, 4 часа разстояние. Лежи в съвсем равно и твърде плодородно поле. Струма носи налей и всяка година периодически го наводнява. Поради изпаренията, които излизат от Бутковското езеро, климатът наоколо не е никак здрав. Преди 60 години Джумая била чифлик от 25 къщи; оттогаз взела да расте твърде бързо; сега наброява до 1000 къщи с 8000 жители. Заедно с това и търговията взела да напредва от ден на ден. Това накарало да притекат много власи, които броят до 150 къщи. Допреди няколко години Джумая политически била под Сяр и под Валовища. Под Сяр била влашката махала, северната; под Валовища била българската, южната. Двете махали са разделени чрез една доста широка улица, която пресича градеца надлъж. Макар и да е чисто български този градец, българщината се намира в съвсем незавидно положение. Едва се поддържа едно взаимно училище с 60 ученика. Гърците наопаки си имат четверокласно и взаимно училище с 545 ученика; имат и девическо училище със 160 ученика. Учители и учителки са 12. Взаимните гръцки училища имат доход 150 л. т. на година от един капитал 1000 л. т., посветен от гражданина влах Папульо.[9] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Долна Джумая и пише:
| „ | Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вземание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Сярско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.[10] | “ |
В 1892 – 1893 година директор на гръцкото училище в града е Димитриос Даманис.[11] От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава Тодор Попхристов.[12]
„ Слѣдъ 3 1/2 часа ездене стигнахме въ Джумая и, понеже нѣмахъ никаква прѣпорѫка, останахъ въ хана. Слѣдъ обѣда, въ който взе участие и придружвача-мухамеданинъ, при все че бѣше байрама имъ, дойдоха да ни посѣтятъ българскитѣ учители, които ме познаваха само по името. Посѣтихъ и азъ училището имъ и направихъ нѣколко снимки, слѣдъ това се разположихъ съ нѣколко господа подъ сѣнкитѣ на дърветата при едно кафене.
Слѣдъ малко врѣме дойдоха и гръцкитѣ учители, които се разположиха и тѣ близо до насъ. Единъ отъ тѣхъ извади единъ гръцки вѣстникъ и почна да чете на високо една статии, въ която се излагаше, че съмъ дошелъ въ Македония да пропагандирамъ за въ полза на ромѫнетѣ, да възбуждамъ населението и др. подобни работи. Гръцкитѣ вѣстници започнаха да се занимаватъ съ мене и да ме клеветятъ прѣдъ турското правителство още като бѣхъ въ Солунъ. Тѣ съобщиха напримѣръ, че съмъ ималъ апаратъ и снимамъ укрѣпленията около Солунъ, че съмъ шпионинъ и като такъвъ трѣбвало да ме изгонятъ и пр.
Като свърши гръцкия учитель статията, азъ се явихъ прѣдъ него и му се прѣдставихъ, върху което тѣ се зачудиха. Помолиха ме да сѣдна и имъ обяснихъ смѣшното изъ статията. Господинътъ, който четѣше вѣстника, бѣ лѣкарь, свършилъ въ Германия и владѣеше доста добрѣ нѣмския езикъ. Той се увѣри, че съмъ чистъ нѣмецъ и съ това се възтанови послѣ външно едно приятелско сношение; при все туй, слѣдъ нѣколко врѣме въ солунския гръцки вѣстникъ се яви едно съобщение отъ Джумая, че основно сѫ открили намѣренията ми и вслѣдствия на това на слѣдующия день съмъ си отпѫтувалъ.
Главната маса отъ населението е българско, нѣщо 3000 души на брой, аромѫне има 1000 души, турци 250 души, цигане и мухамедане 750 души. Гърци нѣма никакъ, при все че иматъ училище съ 11 учители и учителки отъ българско и аромѫнско произхождение.[13]
Българетѣ иматъ само двама учители, но числото на ученицитѣ постоянно се увеличава въ ущърбъ на гърцитѣ.
За чудение е кавъ аромѫнетѣ сѫ се рѣшили да останатъ тукъ въ тази равнина. Повечето отъ тѣхъ сѫ търговци, ханджии и занаятчии. Тѣзи тукъ аромѫне, както и онѣзи въ Демиръ-Хисаръ, които сѫ нѣщо 500 души, и въ Нигрита, сѫщо толкозъ на брой, произлизатъ отъ западнитѣ села на Пиндъ.“[14]
Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в Сѣрска Джумая (Баракли-Джумая, Долна Джумая) живеят 6050 души, от които 4100 българи, 400 турци и 1250 власи и 300 цигани.[15]
По голямата част от населението на паланката е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Байракли Джумая се състои от 320 българи екзархисти и 3232 българи патриаршисти гъркомани, 15 гърци, 1386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.[16]
На 12 януари 1907 година андартският капитан Стерьос Влахвеис и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.[17]
На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).[18]
Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители – 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали – Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е градинарството. Край селището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени чаркове, изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.[19]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20] Градчето е освободено от четата на Яне Сандански на 23-24 октомври 1912 година.[21]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват.[22]
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци - 112 бежански семейства с 438 души.[23] В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град Хераклея Синтика (произнасян на новогръцки Ираклия).[24]
Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“,[25] власи, цигани, гагаузи, тракийски гърци, понтийски гърци, малоазиатски гърци и каракачани.[26]
ЛичностиРедактиране
В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер Борис Гайгуров, българският църковен деец Стоян Гайгуров, българските революционери Алеко Василев (Алеко паша), Ангел Коларов и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет Йоргос Кафтандзис, андартският капитан Стерьос Влахвеис. Гръцкият политик Менелаос Влахвеис е по произход от Долна Джумая.
ЛитератураРедактиране
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ dlib.statistics.gr.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 112.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 99.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.
- ↑ Бейкър, Джеймс. Европейска Турция. София, Издателска къща „Иван Вазов“, 1994. ISBN 954-604-014-2. с. 269.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138-139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 848.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 137.
- ↑ Δαμάνης Δημήτριος (1858 - 1923). // Δήμος Σερρών. Посетен на 27 юни 2014.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 144.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 219.
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
- ↑ Σαν σήμερα... 06/07. // aposerres.gr. Посетен на 1 юли 2014.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 118.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 196.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.
- ↑ Ηράκλεια. Παρουσίαση Δήμου. Πολιτισμός