Долна Джумая
Долна Джумая, Баракли Джумая, Байракли Джумая или Серска Джумая (на гръцки: Ηράκλεια, Ираклия, до 1926 година Τζουμαγιά- Μπαϊρακλή, Джумая Байракли,[1] на арумънски: Giumala de Jos) е градче в Република Гърция, Егейска Македония, център на едноименния дем Долна Джумая (Ираклия) в област Централна Македония. Градчето има 3551 жители според преброяването от 2001 година.
|
Долна Джумая Ηράκλεια |
|
|---|---|
 Централният площад с църквата „Успение Богородично“ |
|
  Долна Джумая  Долна Джумая |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 39 m |
| Население | 3551 души (2001) |
| Пощенски код | 624 00 |
| Телефонен код | 23250-2 |
| Долна Джумая в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Долна Джумая е разположена на 26 километра северозападно от град Сяр (Серес) в Серското поле, близо до източния бряг на Бутковското езеро (Керкини).
ИсторияРедактиране
ЕтимологияРедактиране
Името идва от турското cumaya, място за пазар в петък.[2]
В Османската империяРедактиране
През XIX век Долна Джумая е малко българо-влашко градче и пазарно средище в Серския санджак на Османската империя. Селището е наречено Долна Джумая, за да се отличава от Горна Джумая, днес Благоевград. Според Васил Кънчов („Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“) съседното село Баракли
| „ | е било по-преди главно място в околността, но после Джумая го надминала. От него тя се казва много често Баракли-Джумая.[3] | “ |
Власите в Долна Джумая не са номади скотовъдци, а са уседнали – т.нар. „питомни власи“. Те се установяват тук след разорението на Москополе през XVIII век и се занимават главно с търговия. Българите са предимно преселници от околните села и се препитават със земеделие.[4]
В 1877 година британският офицер Джеймс Бейкър („Европейска Турция“) пише:
| „ | Минах през един много хубав град, наречен Баракли Джумая, разположен в центъра на равнината и населен главно с българи - християни.[5] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Джумая (Djoumaa) е посочено като селище в Серска каза с 315 домакинства с 140 жители мюсюлмани, 700 българи и 140 власи.[6] В Демирхисарска каза е посочено селище Паланка Джумая (Palanka-Djoumaa) с 383 домакинства и 1380 жители българи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов пише за паланката:
| „ | Джумая Баракли или Долна Джумая е паланка на З от Сяр, 4 часа разстояние. Лежи в съвсем равно и твърде плодородно поле. Струма носи налей и всяка година периодически го наводнява. Поради изпаренията, които излизат от Бутковското езеро, климатът наоколо не е никак здрав. Преди 60 години Джумая била чифлик от 25 къщи; оттогаз взела да расте твърде бързо; сега наброява до 1000 къщи с 8000 жители. Заедно с това и търговията взела да напредва от ден на ден. Това накарало да притекат много власи, които броят до 150 къщи. Допреди няколко години Джумая политически била под Сяр и под Валовища. Под Сяр била влашката махала, северната; под Валовища била българската, южната. Двете махали са разделени чрез една доста широка улица, която пресича градеца надлъж. Макар и да е чисто български този градец, българщината се намира в съвсем незавидно положение. Едва се поддържа едно взаимно училище с 60 ученика. Гърците наопаки си имат четверокласно и взаимно училище с 545 ученика; имат и девическо училище със 160 ученика. Учители и учителки са 12. Взаимните гръцки училища имат доход 150 л. т. на година от един капитал 1000 л. т., посветен от гражданина влах Папульо.[8] | “ |
В 1893 година Атанас Шопов посещава Долна Джумая и пише:
| „ | Населението на Варакли-Джумая е влашко и българско. Всичките власи и част от българите са гъркомани. Българското училище е в началото на своето съществувание; то е отворено преди две-три години. Съпътникът ми говореше много чисто по български. Аз го попитах де е научил тоя език, а той ми отговори, че всякой в отечеството му говори български, че езикът по пазарите за вземание давание е български, защото селяните не знаяли освен български. Власите в Серско никъде нямат училище и църква на езика си. Те съставляват най-силната опори на гърцизма в тия места.[9] | “ |
В 1892 – 1893 година директор на гръцкото училище в града е Димитриос Даманис.[10] От 1894 година в българското училище в Долна Джумая преподава Тодор Попхристов.[11]
Към 1900 година според статистиката Васил Кънчов в градчето живеят 6050 души, от които 4100 българи, 400 турци и 1250 власи и 300 цигани.[12]
По голямата част от населението на паланката е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Байракли Джумая се състои от 320 българи екзархисти и 3232 българи патриаршисти гъркомани, 15 гърци, 1386 власи, 12 албанци и 102 цигани. В паланката функционират начално и прогимназиално българско и 2 начални и 2 прогимназиални гръцки училища.[13]
На 12 януари 1907 година андартският капитан Стерьос Влахвеис и Никос Дзавелас, преоблечени като просяци, убиват в Долна Джумая местния жител влах Михалусис Маргаритис, който дава къщата си под наем за българско училище и българска църква.[14]
На 6 юли 1907 година тричленна българска чета убива в Джумая гъркоманина К. Драгошлиев (Κ. Δραγοσλής).[15]
Към 1912 година в Джумая има около 6000 жители – 3000 българи, а останалите власи, малко турци и 180 души цигани, които живеят в трите махали – Славянската, Влашката и Циганската. Основното занимание на джумайци е градинарството. Край слището имало големи градини (бахчи), които поливали с вода от дълбоки и големи кладенци, наречени чаркове, изваждана с помощта на конска тяга. Долноджумайските градинари снабдявали със зеленчуци Сяр и Валовища, а дори и Кукуш.[16]
При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Долна Джумая са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[17] Градчето е освободено от четата на Яне Сандански на 23-24 октомври 1912 година.[18]
В ГърцияРедактиране
През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Долна Джумая попада в Гърция. Веднага след това гръцки андарти пленяват 25 души български първенци, които заравят в земята и след зверски изтезания убиват[19].
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са заселени гърци бежанци от Понт, Мала Азия и Източна Тракия. В 1928 година Долна Джумая има смесено население от местни хора и бежанци - 112 бежански семейства с 438 души.[20] В 1926 година паланката е прекръстено на Ираклия по името на античния град Хераклея Синтика (произнасян на новогръцки Ираклия).[21]
Според официалния сайт на дем Долна Джумая днес в паланката живеят „местни хора“[22], власи, цигани, гагаузи, тракийски гърци, понтийски гърци, малоазиатски гърци и каракачани.[23]
ЛичностиРедактиране
В Долна Джумая са родени българският просветен деец и революционер Борис Гайгуров, българският църковен деец Стоян Гайгуров, българските революционери Алеко Василев (Алеко паша), Ангел Коларов и други. Сред известните долноджумайци са също така гръцкият историк, писател и поет Йоргос Кафтандзис, андартският капитан Стерьос Влахвеис. Гръцкият политик Менелаос Влахвеис е по произход от Долна Джумая.
ЛитератураРедактиране
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τζουμαγιά -- Ηράκλεια
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 112.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 99.
- ↑ Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 100.
- ↑ Бейкър, Джеймс. Европейска Турция. София, Издателска къща „Иван Вазов“, 1994. ISBN 954-604-014-2. с. 269.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 120-121.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 138-139.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 848.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 137.
- ↑ Δαμάνης Δημήτριος (1858 - 1923). // Δήμος Σερρών. Посетен на 27 юни 2014.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 144
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.177.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 200-201.
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
- ↑ Σαν σήμερα... 06/07. // aposerres.gr. Посетен на 1 юли 2014.
- ↑ Иванов, Йордан. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 25.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 843.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 118.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.196
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Допи (Ντόπιοι) е термин, с който в Гърция се обозначават хората с български произход, и който е заменил „сваляногласни гърци“. В превод допи означава „местни“, но с него никога не се обозначават гръко или влахоговорещи.
- ↑ Ηράκλεια. Παρουσίαση Δήμου. Πολιτισμός