Доленци (община Демир Хисар)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
До̀ленци (на македонска литературна норма: Доленци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Доленци Доленци | |
| — село — | |
 Новата църква „Света Богородица“ | |
  Доленци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 97 души (2002) |
| Пощенски код | 7244 |
| МПС код | BT |
| Доленци в Общомедия | |
География
редактиране
Доленци е планинско село в областта долен Демир Хисар, разположено на 720 m надморска височина между ридовете Задел, Кула и Осон, на пътя свързващ Демир Хисар с Кичево, на лявата страна на Църна, в северната част на общината. От Битоля е отдалечено на 45 km, от Кичево 32 km, а от Демир Хисар 17 km. Землището на Доленци е 10,6 km2, от които горите заемат площ от 561,1 ha, обработваемите семи 218,6 ha, а пасищата са 211 ha.[1]
Доленци има четири махали: Горно маало, Средсело, Долно маало и Брезощица. В селото работи училище до 5 отделение.[1] Старата църква е „Успение Богородично“, а новата гробищна църква в селото също е посветена на Света Богородица.[1]
История
редактиранеВ XIX век Доленци е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Доленци има 45 християнски къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Доленци има 330 жители, всички българи християни.[3]
След Илинденското въстание през лятото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Доленци има 360 българи екзархисти.[5]
В 1953 година селото има 464 жители.[1] През 1961 година Доленци има 402 жители, които през 1994 година намаляват на 150,[6] а според преброяването от 2002 година селото има 97 жители.[7]
Личности
редактиране- Родени в Доленци
Йон Настов Андрев, български революционер от ВМОРО[8]- Кузман Николов Наумов, български революционер от ВМОРО[9]
- Кузман Траянов (1885 – ?), български революционер от ВМОРО
- Мицко Стоянов Ангелев, български революционер от ВМОРО[8]
- Никола Стефанов Макариев, български революционер от ВМОРО[9]
- Петър Георгиев (1889 - 1918), с псевдоним Йеромонах Партений, убит от сърбите в Кичевско[10]
Ристо Дамяновски (1937 - 2021), северномакедонски военен деец- Сокол Кърлев, български революционер от ВМОРО[11]
- Христо Димитриев Белев, български революционер от ВМОРО[8]
- Цветан Търпевски, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Доленци през Илинденско-Преображенското въстание[12]
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Доленци // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-08-20. Посетен на 20 август 2018.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Доленци на сайта на община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 февруари 2008
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 47.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 172.