Долна Камила

селище в Гърция

Долна Камила или Турска Камила (на гръцки: Κάτω Καμήλα, Като Камила) е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 1430 жители (2001).

Долна Камила
Κάτω Καμήλα
— село —
Гърция
41.0211° с. ш. 23.4833° и. д.
Долна Камила
Централна Македония
41.0211° с. ш. 23.4833° и. д.
Долна Камила
Сярско
41.0211° с. ш. 23.4833° и. д.
Долна Камила
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Сяр
Географска област Сярско поле
Надм. височина 13 m
Население 1430 души (2001)

ИсторияРедактиране

ЕтимологияРедактиране

Според Йордан Н. Иванов името е свързано със земно образувание.[1]

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Османли Камила (Osmanli-Kamila) е посочено като село с 82 домакинства и 240 жители българи и 25 мюсюлмани.[2]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Камила, при десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село.[3] Същото състояние, поради същите причини. НА Ю от Сяр и на СЗ от Джами махала 1 час. 25 къщи; гръцка църква. Насреща се виждат развалините на друго село, Горна Камила, което разрушила реката.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Долна Камила брои 180 жители, всички българи-християни, а Турска Камила - 210 българи и 110 турци.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Долна Камила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В ГърцияРедактиране

През октомври 1912 година по време на Балканската война, селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година, остава в Гърция. В селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Долна Камила е смесено местно-бежанско село със 105 бежански семейства и 484 души бежанци.[7]

В 1957 година е построена църквата „Свети Георги“.[8]

ЛичностиРедактиране

Родени в Долна Камила
  •   Петър Димитров (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 и Нестроева рота на 8 костурска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[9]
  •   Тодор Димитров (1868 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 8 костурска дружина[10]

БележкиРедактиране

  1. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118 – 119.
  3. Джами махала.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176 и 180.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 850.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Ιερός Ναός Ἁγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 1 ноември 2018.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 226.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 229.