Долно Градче (на македонска литературна норма: Долно Гратче) е село в източната част на Северна Македония, част от Община Кочани.

Долно Градче
Долно Гратче
— село —
Езеро Гратче 2.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.9639° с. ш. 22.4083° и. д.
Долно Градче
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаКочани
Географска областОсоговия
Надм. височина940 m
Население0 души (2002)
Пощенски код2300
МПС кодКО
Долно Градче в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 8 километра североизточно от град Кочани високо в Осоговската планина, наводнено от Кочанското езеро.

ИсторияРедактиране

В XIX век Градче е българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Градче има 175 жители, всички българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Градче има 26 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Долно и Горно Градче (Gradtché) има 216 жители патриаршисти сърбомани.[3]

При избухването на Балканската война двама души от Градче (Горно и Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

С изграждането на Кочанското езеро селото се наводнява и жителите се изселват.

БележкиРедактиране

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 227.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.