Долно Дивяци
Долно Дивяци (на македонска литературна норма: Долно Дивјаци) е село в община Крушево, Северна Македония.
| Долно Дивяци Долно Дивјаци | |
| — село — | |
 Панорама на Долно Дивяци | |
  Долно Дивяци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Крушево |
| Географска област | Бушева планина |
| Надм. височина | 1063 m |
| Население | 59 души (2002) |
| Пощенски код | 7550 |
| МПС код | PP |
| Долно Дивяци в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е типично планинско разположено в Бушева планина, северозападно от град Крушево. Част е от областта Горен Демир Хисар.
История
редактиране
В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 5 ханета (домакинства) в Асаджи Дивяк дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.[1]
В XIX век Долно Дивяци е чисто българско село в Битолска кааза, Крушевска нахия на Османската империя.
Според Васил Кънчов в 90-те години Долно Дивеци има 25 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Дивяци Долно има 230 жители, всички българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Долно Дивяци има 50 български къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Дивяци е смесено село българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 43 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Дивяци има 264 българи екзархисти.[6]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Селото е блокирано от войска и много от жителите му са арестувани.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] 5 от тях загиват в Междусъюзническата война.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 59 жители, всички македонци.[10] Селото е напът да се обезлюди напълно.
Личности
редактиране- Родени в Долно Дивяци
Блаже Тасев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]- Груйо Велянов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Йоан Велев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Максим Трайков Велев, български революционер от ВМОРО.[12]
- Мице Спиров, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Найдо Здравев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Нестор Христов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Петре Йоанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Силян Мицков, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Ставри Димитров (1880 – ?), български революционер
- Стефан Трайков Калески (1871 - ?), български революционер от ВМОРО
- Таско Дживджановски – Йоаница, български революционер от ВМОРО[13]
- Томче Костадинов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Тренче Соколов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
- Христо Трайков Велевски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[11]
Бележки
редактиране- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Сериjа прва, Скопje 1963, с. 48.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 9, 18.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 23, 25 септември 1910, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 844.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008
- ↑ а б в г д е ж з и к л Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 35.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48.