Долно Сърбци

селище в Република Македония

Долно Сърбци или Старо Сърбци (на македонска литературна норма: Долно Српци) е село в южната част на Северна Македония, в община Могила.

Долно Сърбци
Долно Српци
— село —
„Свети Теодор Тирон“, 1970 г.
„Свети Теодор Тирон“, 1970 г.
41.1747° с. ш. 21.3647° и. д.
Долно Сърбци
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаМогила
Географска областПелагония
Надм. височина593 m
Население479 души (2002)
Пощенски код7245
МПС кодBT
Долно Сърбци в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в областта Пелагония, североизточно от град Битоля. Настилни пътища го свързват със съседните села Беранци на юг и Иваневци на север, от запад се намира и планинският рид Древеник.

История редактиране

 
Българско военно гробище в Долно Сърбци през Първата световна война

В параклиса „Свети Архангел Михаил“ в гробището на селото са запазени царски двери, които според някои автори са дело на зографа от XVI век Онуфрий Аргитис.[1]

Селото под името Сърбци се споменава в османски дефтер от 1468 година с 88 християнски семейства. В 1568 година се споменават две селища със същото име – едното с 50, а другото с 24 християнски семейства.[2]

В XIX век Долно Сърбци е изцяло българско село в Битолска кааза на Османската империя.

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Сърбци има 820 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Старо Сърбци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 90 къщи.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5]

По време на Първата световна война Паша Сърбци е част от Иваневска община и има 695 жители.[6]

Църквата в селото „Свети Теодор Тирон“ е изградена в 1970 година.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 479 жители, от които 478 македонци и един друг.[8]

Година 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Население 1180 1136 1307 1338 1433 785 545 479
Националност Всичко
македонци 478
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности редактиране

Родени в Долно Сръбци
Други

Бележки редактиране

  1. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 153.
  2. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 148.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 238.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
  5. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 4., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-14 
  7. Цркви // visitpelagonia.mk. Архивиран от оригинала на 2013-10-03. Посетен на 27 февруари 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-15