Домашната коза (Capra Domesticus) е чифтокопитен бозайник от род Кози. За неин пряк предшественик се смята дивият Безоаров козел (Capra aegagrus), срещан и до днес в планините на Предна Азия, като дивите козли от остров Крит и съседните средиземноморски острови напоследък се определят като вторично подивели домашни кози, отколкото като типични безоарови козли с див местен произход, както се смяташе до неотдавна.

Физически характеристики

Окраската на домашната коза варира от чисто бяло до черно, рогата ѝ също могат да бъдат с различна форма, прави, спираловидни или извити назад.

Разпространение

Среща се навсякъде в България

Начин на живот и хранене

Домашните кози предпочитат листата на храсти и дървета, но се хранят и със сено, житни култури и гранулирани храни. Живеят около 15 г.

Размножаване

Домашната коза ражда от 1 до 4 малки ярета.

Стопанско значение

	Домашна коза
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Кухороги (Bovidae)
триб:	Caprini
род:	Кози (Capra)
вид:	Безоаров козел (C. aegagrus)
подвид:	Домашна коза (C. a. hircus)
	Научно наименование
	Capra aegagrus hircus Linnaeus, 1758
	Домашна коза в Общомедия
	[ редактиране ]

Отглеждат се заради млякото, месото и кожата си, а някои породи и заради козината или вълната си.

Влакно

Козината на домашната коза е основна суровина за изработка на мутафчийски плат. Тя е относително груба и много здрава, което я прави подходяща за чували, торби и черги.

Кашмир (кашмирената вълна) е фино и меко влакно, което се добива от кашмирската коза, произхождаща от централна Азия. Влакното е познато в Европа от 17 век. Диаметърът му варира, но в Китай – най-големият съвременен производител на Кашмир – е средно 14 микрона в диаметър. Добивът на вълна при китайските кашмирени кози е 250 – 500 грама на животно – многократно по-малко от овцете, при които добивът е 1 – 5 кг вълна на животно. ^[1]

Мохер се добива от ангорската коза – порода, произхождаща от Турция и чието име е идва от турската столица, Анкара. Влакното е грубо (средно 30 микрона в диаметър, два пъти по-дебело от кашмира), дълго и лъскаво. Понеже е устойчиво на износване и мръсотия, е подходящо за тапицерии, но се използва също и за дрехи. Козите обикновено се стрижат два пъти в годината, когато влакното достигне 12 см и средният добив на животно е 2.7 кг. ^[2]

Допълнителни сведения

Домашните кози се отглеждат и като домашни любимци. Известна коза домашен любимец е Есмералда на художника Пабло Пикасо, която той увековечава на множество скици, рисувани керамични чинии, както и бронзова статуетка, която днес е изложена в Музея „Пикасо“ в Париж.^[3]

Източници

↑ Ryder, M.L., 1993. The use of goat hair: an introductory historical review, Anthropozoologica 17, 41 – 43.
↑ Ryder, M.L., 1993. The use of goat hair: an introductory historical review, Anthropozoologica 17, 43 – 45.
↑ ((en)) Информация за творбите на Пикасо, вдъхновени от козата Есмералда Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Ledor Fine Art

[1] Ryder, M.L., 1993. The use of goat hair: an introductory historical review, Anthropozoologica 17, 41 – 43.

[2] Ryder, M.L., 1993. The use of goat hair: an introductory historical review, Anthropozoologica 17, 43 – 45.

[3] ((en)) Информация за творбите на Пикасо, вдъхновени от козата Есмералда Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., Ledor Fine Art

[1]

[2]

[3]

Домашна коза