Отваря главното меню

Ободритите, известни още като абодрити и бодрици (на немски: Abodriten; на полски: Obodryci) са западнославянски народ, близък на венедите, живял по южните брегове на Балтийско море (днес Североизточна Германия и Северозападна Полша) от началото на новата ера до около 1500 г., когато се смесил с други народи. През 9 век славянска общност със същото име присъства и в Панония, като връзката между двете общности не е изяснена.

В ПрибалтикаРедактиране

През периода 8001200 г. ободритите водили войни с датските крале, които се стремели към надмощие в балтийския район. Ободритите били християнизирани от немски мисионери.

В ПанонияРедактиране

В началото на 9 век ободритите живеят между реките Дунав и Тиса и вероятно попадат в границите на България след разгрома на Аварския хаганат от Крум през 803 година. Повече сведения за тях има от времето след 818 година, когато заедно с тимочаните те се отделят от Българската държава и се присъединяват към Франкската империя. През 822 година ободритите се присъединяват към въстанието на хърватския княз Людевит срещу император Лудвиг Благочестиви, което претърпява поражение. Междувременно българският владетел Омуртаг се опитва да върне по дипломатически път ободритите в границите на България, като в крайна сметка това е осъществено след две военни кампании през 827 и 829 година.[1]

БележкиРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 10.

Вижте същоРедактиране