Донато Браманте
Донато Браманте (на италиански: Donato Bramante) е знаменит италиански архитект и художник.[1]
Донато Браманте Donato Bramante | |
италиански архитект | |
Роден |
1444 г.
|
---|---|
Починал |
Рим, Италия |
Националност | Италия |
Донато Браманте в Общомедия |
Творчеството на Донато Браманте се дели на два етапа, последният от които съвпада със зрелия Ренесанс. В Милано той работи до самия край на века (1499). Там създава редица проекти и издига няколко черкви и манастири. Автор е на плановете на катедралата в близката Павия, а също така завършва прочутата миланска черква „Санта Мария деле Грацие" (източната част). Разработва плана на идеалната църква с центричен план. Творбите му се характеризират с хармонични пропорции, строга монументалност, творческо прилагане на класическите форми. Творчеството му е повлияно от архитектурните идеи на Леонардо да Винчи.
Биография редактиране
Роден е през 1444 година в Монте Адруалдо, Италия. Браманте отива в Рим, когато Вечният град заема водещо място в изкуството на Европа. В Рим властват флорентинските Медичи като папи и кардинали и след тях идват много архитекти, скулптори и живописци. Още в първите години на XVI век Браманте получава редица престижни поръчки. Построява прочутото Темпието – като капела с централен план. Това е предпочитаната от него архитектурна форма, свързана с неоплатонистките идеи по времето на Ренесанса. Още от Ломбардия, където налага стиловите си идеи, се съобразява с местните традиции. В Рим усвоява опита на флорентинските си предшественици, но се запознава и с паметниците на античността.
Браманте става универсален творец, обобщил знания, талант и умения. И напълно заслужено папа Юлий II му възлага работата върху катедралата „Свети Петър“, като успява да защити неговите новаторски планове въпреки съпротивата на кардиналската колегия. В продължение на пет години (от 1506 г. до 1511 г.) Браманте сам ръководи строежа и напредва бързо, после до смъртта му през 1514 г. работата се забавя. Катедралата е завършена след много десетилетия, след като идеята за централния план силно се видоизменя. Известно е, че на смъртното си легло папа Юлий II препоръчва на новия папа Лъв Х Медичи да определи за следващ главен архитект на „Св. Петър" младия Рафаело.
Галерия редактиране
-
Аркада Браманте, 80-те години на XV век. Базилика Свети Амвросий, Милано
-
Клоатър на цистерцианския манастир Свети Амвросий (сега здание на Католическия университет). Милано
-
Катедралата Санта Мария Асунта в Павия. 1488
-
Базиликата Санта Мария деле Грацие. Тибуриум над среднокръстната църква с характерната ломбардска аркова галерия. 1492 – 1497. Милано
-
Ломбардската аркова галерия и лантерна на църквата
-
Базиликата Санта Мария пресо Сан-Сатиро. Перспективния хор. 1482 – 1486. Милано
-
Базилика Санта Мария пресо Сан-Сатиро. Сакристия. 1482 – 1486. Милано
-
Темпието. 1502. Рим
-
Клоатър на църквата Санта Мария дела Паче. 1504
-
Палацо Каприни (Палацо Рафаел). Проект на Д. Браманте. 1509. Рим. Офорт 1549 г.
-
Дворец Канчелерия. Източна фасада. 1483 – 1513. Рим
-
Палацо Торлония. Между 1496 и 1507 гг. Главната фасада. Приписва се на Д. Браманте. Рим
-
Проект на катедралата Свети Петър. 1505
-
План на катедралата Свети Петър. 1505
-
Катедралата Свети Петър на медала Карадосо. Вариант 1506 г.
Стълбата на Браманте редактиране
Вероятно Юлий II, веднага след избора му за папа през 1503 г. възлага на Браманте да свърже града с Белведере. Браманте създава висок 19 метра вход, поддържан от колони, който няма стъпала и може да бъде използван от конници. Отвън входът изглежда като кула с квадратен профил и само различно високите прозорци с кръгли арки на горния етаж указва за покачващата се рампа във вътрешността. Стълбата се състои от четири и половина спирални навивки, които са предвидени с общо 36 колони от сив гранит. Подреждането на колоните се променя на всяка навивка. Диаметърът на колоните също се променя но дължината им остава една и съща. Предвидена е да се използва за носене на хранителни продукти и е конструирана като двойна спирала подобно на ДНК-спиралата, така че движението може да става независимо нагори и надолу.[2] Тази оригинална стълба на Браманте се намира в музея Пио Клемантино. На изхода на ватиканските музеи се намира една двойна спирална стълба, създадена от Джузепе Момо. Поради това, че строителната конструкция е близка с тази на оригиналната стълба на Браманте, тя носи същото име.