Дора Пеячевич
Дора Пеячевич (на хърватски: Dora Pejačević) (10 септември 1885 г. – 5 март 1923) е австроунгарска композиторка, потомка на знатния хърватски род Пеячевичи, които са от български произход и са потомци на бежанци от Чипровци, заселени в Хабсбургската империя след разгрома на въстанието през 1688 г.
| Дора Пеячевич Dora Pejačević | |
| хърватска композиторка | |
 Дора Пеячевич | |
| Родена |
10 септември 1885 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Семейство | |
| Баща | Теодор Пеячевич |
| Майка | Лила де Вая |
| Съпруг | Отомар фон Лумбе |
| Уебсайт | |
| Дора Пеячевич в Общомедия | |
Тя е сред композиторите, въвели оркестровата песен в хърватската музика[1].
Биография
редактиранеДора Пеячевич е дъщеря на Теодор Пеячевич, бан на Хърватия, Славония и Далмация, и на унгарската баронеса Лила де Вая.[2]. Започва да учи музика още като дете, отначало с нея се занимава майка ѝ, която също е пианистка, а впоследствие Дора взима частни уроци в Загреб, Дрезден и Мюнхен, и се самообразова[3]. Композира от 12-годишна възраст.
В Хърватия Дора Пеячевич обитава родовия замък в Нашице, но често пътува до Будапеща, Мюнхен, Прага и Виена понякога за дълги периоди от време. Последните три години от живота си след женитбата си с Отомар фон Лумбе през 1921 г., прекарва основно в Мюнхен.
Умира в Мюнхен през 1923 г. на 37-годишна възраст от усложнения при раждането на сина си Тео. Погребана е в град Нашице, Хърватия.
Дора Пеячевич се разглежда като голям хърватски композитор. Оставила е значителен каталог от 58 творби (106 песни) най-вече в късен романтичен стил, включително песни, фортепианни произведения, камерна музика, както и няколко произведения за голям оркестър, симфония във фа-диез минор, първата в хърватската музика.
Нейният живот е предмет на хърватския биографичен филм Графиня Дора (1993), с режисьор Звонимир Беркович и в главните роли Алма Прица и Раде Шербеджия. Във филма е използвана нейната музика. [4]
Библиография
редактиране- Кос, Коралька. Дора Пеячевич. Загреб: Хърватски Музикално-Информационен Център, 2008
- Кос, Коралька. Дора Пеячевич: Живот и работа. Загреб: Musikinformationszentrum Konzertdirektion, 1987
Източници
редактиране- ↑ Historicisim in Croatia Vladimir Maleković, Vesna Lovrić Plantić, Graham McMaster – 2000 „In this period Josip Hatze composed the first modern cantata in Croatian music5; Dora Pejačević, Bersa and Baranovic introduced the song for voice and orchestra.“
- ↑ ((hr)) Dora Pejačević
- ↑ Koraljka Kos, Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, Dora Pejačević:Leben und Werk, Zagreb: Musikinformationszentrum Konzertdirektion Zagreb, 1987
- ↑ ((hr)) www.film.hr Архив на оригинала от 2012-03-02 в Wayback Machine.