Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бан.

Бан е средновековна титла на владетел (или управител) на област главно при южните славяни, както и в Унгарското кралство, Хърватия, Трансилвания, Влашко и Албания[1].

В по-ново време (19 и 20 век) приемствено и по традиция управителите на области и административни единици в Кралство Сърбия и Югославия са наименувани банове и съответно бановини.

Произходът на титлата е най-вероятно свързан с Аварския хаганат. Константин Багренородни споменава титлата baianos, свързана с монг.-тур. байан „богат, богаташ“[2]. На южнославянска почва съчетанието -aja- е стегнато до -а-.

Титлата се среща рядко в България. Легендарният Бан Янука[3], защитник на София от османските турци в края на 14 век, е управител (наместник на цар Иван Шишман) в Средец и областта[4], но е твърде възможно под личността на „бан Янко“ (според кратка византийска хроника[5]) в народната памет и епос да се крие трансилванският владетел Ян Хунияди, който през декември 1443 г. преминава с обединените християнски сили клисурата край Драгоман, като освобождава София от османците.

Смята се, че името на областта Банат произтича, чрез корена си, от названието на нейния управител.

ИзточнициРедактиране

  1. История на средните векове, София. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.
  2. Български етимологичен речник. Т.1. Издателство на Българската академия на науките, София 1971, с. 30
  3. Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I, Средновековна София, Литература, история, фолклор, София. Литература и изкуство, 1982.
  4. Хилендарски, Паисий. История славянобългарска. 1760 – 1762.
  5. Ангелов, Владимир. Българите и техните съседи на Балканите във византийската историопис от XV век, София. ТАНГРА ТанНакРа, ISBN 978-954-378-017-4, 2007.