Доротея фон Бранденбург (1420 – 1491)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Доротея фон Бранденбург.
Доротея фон Бранденбург (на немски: Dorothea von Brandenburg; * 9 февруари 1420, Берлин; † 19 януари 1491, манастир Рена) от Дом Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на Мекленбург (1432 – 1477).
| Доротея фон Бранденбург Dorothea von Brandenburg | |
|---|---|
| херцогиня на Мекленбург | |
| Родена |
9 февруари 1420 година
|
| Починала |
Рена (Германия), Германия |
| Погребана | Гадебуш, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Период | 1432 – 1477 |
| Други титли | принцеса от Бранденбург |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих I (Бранденбург) |
| Майка | Елизабета Баварска (1383 – 1442) |
| Братя/сестри | Цецилия фон Бранденбург Маргарета фон Бранденбург (1410 – 1465) Магдалена фон Бранденбург (1412 – 1454) Елизабет фон Бранденбург Фридрих Младши (Бранденбург) Албрехт Ахилес Йохан (Бранденбург-Кулмбах) Фридрих II (Бранденбург) |
| Съпруг | Хайнрих IV (Мекленбург) (май 1432 – 9 март 1477) |
| Деца | Албрехт VI (Мекленбург) Йохан VI (Мекленбург) Магнус II (Мекленбург) Балтазар (Мекленбург) |
| Доротея фон Бранденбург в Общомедия | |
ЖивотРедактиране
Тя е най-малката дъщеря на курфюрст Фридрих I фон Бранденбург (1371 – 1440) и съпругата му Елизабета Баварска (1383 – 1442), дъщеря на херцог Фридрих от Бавария. Сестра е на курфюрстите на Бранденбург Фридрих II и Албрехт Ахилес.
Доротея се омъжва през май 1432 г. за херцог Хайнрих IV фон Мекленбург (1417 – 1477). Нейната зестра са Дьомиц и Горлозен.
През 1477 г. Доротя е вдовица и от 1485 г. е монахиня в манастир Рена.[1] Тя е погребана в градската църква „Св. Якоб и Св. Дионисий“ в Гадебуш.[2]
ДецаРедактиране
Доротея и Хайнрих IV фон Мекленбург имат децата:[3][4]
- Албрехт VI (1438 – 1483, херцог на Мекленбург
- ∞ 1466/68 графиня Катарина фон Линдау-Рупин († 1485)
- ∞ 1478 принцеса София Померанска (1460 – 1504)
ЛитератураРедактиране
- Carl Friedrich Goeschel: Elisabeth, die erste Kurfürstin von Brandenburg aus dem Hause Hohenzollern, Mittler, 1844, S. 35
- Samuel Buchholtz: Versuch einer Geschichte der Churmarck Brandenburg, F. W. Birnstiel, 1767, S. 39
ИзточнициРедактиране
- ↑ Mecklenburg, fmg.ac
- ↑ Friedrich Schlie: Die Kunst- und Geschichts-Denkmäler des Grossherzogthums Mecklenburg-Schwerin. II. Band: Die Amtsgerichtsbezirke Wismar, Grevesmühlen, Rehna, Gadebusch und Schwerin. Schwerin 1898, Neudruck Schwerin 1992, S. 473 ISBN 3-910179-06-1 (Digitalist)
- ↑ Mecklenburg 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Haus Mecklenburg